Очите ми се приспособяват бързо към тъмната къща и съм поразена от приликата с дома ми в Подпорите. Семпла, претъпкана, само две стаи с подове от чворести дъски и мърляви прозорци. Електрическите крушки над главите ни са тъмни или счупени, или липсващи, продадени в замяна на храна.
- Капитане? - обажда се един глас. По-възрастна жена, със стоманено сива коса, се появява край прозореца и духва свещта. Лицето й е набраздено от старост, а ръцете й - от белези. А около китката й има позната татуировка. Една-единствена червена лента точно като онази, която носеше старият Уил Уисъл.
Както и в Харбьр Бей, Фарли се намръщва и се ръкува с жената:
- Не съм...
Но жената я прекъсва с махване на ръка:
- Според полковника, но не и според Командването. Те имат други идеи по отношение на теб. - Командването. Тя забелязва интереса ми и свежда глава за поздрав. - Госпожице Бароу. Аз съм Ели Уисъл.
Повдигам вежда.
- Уисъл ли? - питам. - Роднина ли сте на...
Ели ме прекъсва рязко, преди да успея да довърша:
- Най-вероятно не. „Уисъл“ е главно прякор. Означава, че съм контрабандистка. Като шепоти на вятъра, такива сме всичките. - Наистина. Уил Уисъл- старият му фургон винаги беше пълен с контрабандни или откраднати стоки, повечето от тях - неща, които носех самата аз. - И аз съм от Алената гвардия - добавя тя.
Това поне знаех. През последните няколко седмици Фарли беше във връзка с хората си -онези, които не бяха под командването на полковника, които бяха склонни да ни помогнат и да си мълчат за придвижването ни.
- Много добре - казвам й. - Дойдохме за семейство Марчър. - Двама от тях, за да съм съвсем точна. Танси и Мапгрик Марчър, близнаци, ако се съди по рождените им дати. - Ще трябва да бъдат отстранени от града до един час, ако е възможно.
Ели слуша внимателно, олицетворение на деловитостта. Размърдва се и зървам пистолета на хълбока й. Хвърля поглед към Фарли и когато тя кимва с глава, Ели прави същото.
- Това мога да направя.
- Също и припаси - вмята Фарли. - Ще вземем храна, ако имате, но най-добре ще е да са зимни дрехи.
Ново кимване:
- Определено ще опитаме - казва Ели. - Ще приготвя възможно най-бързо каквото можем да ви дадем. Може да имам нужда от още един чифт ръце обаче.
- Имаш го - предлага Кранс. Едрото му тяло със сигурност ще ускори процеса.
Не мога да повярвам на готовността на Ели и Фарли също не може. Разменяме си многозначителни погледи, докато Ели се залавя за работа, отваря последователно шкафове и процепи в дъските на пода, разкрива скрити отделения из цялата къща.
- Благодаря за съдействието - подхвърля Фарли през рамо, обзета от безмълвно подозрение. Както и аз, тя наблюдава всяко движение на Ели. Жената е стара, но пъргава и се питам дали сме наистина сами в тази къща.
- Както казах, приемам заповеди от Командването. И те изпратиха вестта. Да помогна на капитан Фарли и Мълниеносното момиче каквото и да ми коства - казва тя, без да си прави труда да ни поглежда.
Веждите ми се повдигат от шок и приятна изненада.
- Ще трябва да ми разкажеш подробно за това - промърморвам на Фарли. Отново съм поразена колко организирана и дълбоко вкоренена, изглежда, е Алената гвардия.
- По-късно - отвръща тя. - Семейство Марчър?
Докато Ели й дава указания, аз се премествам и заставам при Харик и Никс. Макар че това е първата мисия за вербуване на Харик, Никс смята това за нещо твърде познато и скучно, и с право. Загубила съм бройката на всичките пъти, когато ме е придружавал във враждебна територия, и съм толкова благодарна за това.
- Готови ли сте, момчета? - питам, като сгъвам и разгъвам пръсти. Никс полага всички усилия да изглежда рязък и безразличен, ветеран от мисиите ни, но проблясването на страх в очите на Харик не ми убягва. - Това няма да е толкова трудно както влизането. Има по-малко хора за криене, а този път офицерите не си правят труда да гледат. Имате това.
- Благодаря, ъъъ, Мер - той се изпъва, изпъчва гърди, усмихва се заради мен. Отвръщам на усмивката му, макар че гласът му потреперва, когато изрича името ми. Повечето от тях не знаят как да ме наричат. Мер, госпожица Бароу, Мълниеносното момиче, някои дори казват мшейди. Прякорът ме жегва, но не толкова, колкото последното обръщение. Каквото и да правя, колкото и да се опитвам да бъда една от тях, те гледат на мен като на нещо отделно. Или водач, или прокажена, но винаги аутсайдер. Винаги отделена.