- Честит рожден ден, Кал - прошепвам в пустия коридор на тунела.
Забравила съм да си взема палто и ноемврийският студ боцка кожата ми, когато излизам от защитеното жилище. Сечището е тъмно преди зазоряване, така че едва виждам пределите на гората. Ейда седи на ръба на един пън - трепереща купчинка от вълнени одеяла и шалове над догарящата жарава на лагерния огън. Винаги поема последния пост, предпочита да се буди по-рано от нас, останалите. Работещият й с огромна скорост мозък й позволява да чете книгите, които й нося, и в същото време да наблюдава гората. През повечето сутрини вече е усвоила някое ново умение още преди останалите от нас да станат и да се размърдат. Само миналата седмица научи тиракс, езика на непозната народност на югоизток, както и основите на хирургията. Днес обаче не държи открадната книга и не е сама.
Над огъня е застанала Кета със скръстени ръце. Устните й се движат бързо, но не мога да чуя какво казва. А Килорн се е сгушил близо до Ейда, стъпалата му са почти изцяло във въглените. Когато се промъквам по-близо, виждам, че е навел чело, напрегнато съсредоточен. С пръчка в ръка прокарва линии в пясъка. Букви. Еруби, припряно изрисувани, образуващи елементарни думи като лодка, пистолет и дом. Последната дума е по-дълга от останалите. Килорн. Еледката едва не извиква нови сълзи в очите ми. Но те са сълзи от щастие - нещо, което не познавам. Празната дупка в мен сякаш се свива, макар и съвсем малко.
- Сложно е, но го усвояваш - казва Кета, ъгълчето на устата й се повдига в полуусмивка. Учителка наистина.
Килорн ме забелязва, преди да успея да се приближа още, и прекършва клонката, с която пише, с отекващ пукот. Без дори да кимне, става от пъна и мята на рамо ловната си раница. Ножът му проблясва на хълбока, студен и остър като ледените висулки, висящи като остри зъби от дърветата в гората.
- Килорн? - пита Кета, после очите й попадат върху мен и присъствието ми отговаря на въпроса й. - О.
- И без друго е време за лов - отвръща Ейда, протегнала ръка към изчезващия силует на Килорн. Макар кожата й да е с топъл цвят, връхчетата на пръстите й са посинели от студа. Но той се измъква от хватката й и тя докосва само мразовит въздух.
Не правя нищо, за да го спра. Вместо това се отпускам на пети, давам му пространството, което така отчаяно желае. Той вдига качулката на новото си палто, закрива лицето си, докато върви бавно към редицата дървета. Хубава кафява кожа и подплата от пух - идеално, за да му държи топло и да го крие. Откраднах го преди седмица в Хейвън. Не мислех, че Килорн би приел такъв подарък от мен, но дори той знае колко ценна е топлината.
Компанията ми тази сутрин смущава не само него. Кета ми хвърля кос поглед и почти се изчервява.
- Той помоли да се научи - казва тя почти извинително. После се провира покрай мен, отправя се обратно към топлината и относителното удобство на Резката.
Ейда я гледа как си отива, златистите й очи са будни, но тъжни. Потупва пъна до себе си, дава ми знак да седна. Когато го правя, тя мята едно от одеялата си на скута ми и го подпъхва около мен.
- Ето така, госпожице - била е прислужница в Харбьр Бей и въпреки новооткритата си свобода старите навици още не са се заличили. Все още ме нарича „госпожице“, макар че много пъти съм я молила да спре. - Мисля, че имат нужда от нещо, което да ги разсее.
- Хубаво е. Никой друг досега не е постигнал такъв напредък с Кил ори. Ще се постарая да й благодаря по-късно. - Ако не избяга отново. - Всички имаме нужда от малко разсейване, Ейда.
Тя въздъхва в знак на съгласие. Устните й, пълни и тъмни, се присвиват в горчива, многозначителна усмивка. Не ми убягва как очите й бързо се стрелват обратно към Резката, където спи половината ми сърце. А после към гората, където се скита останалото.
- Кранс е с него, а Фара ще се присъедини към двамата съвсем скоро. И няма мечки -добавя тя, като примижава към тъмния хоризонт. На дневна светлина, ако мъглата се вдигне, би трябвало да можем да видим далечните планини. - Засега са се укротили за сезона. Спят зимен сън.
Мечки. У дома в Подпорите нямахме дори елени, какво остава пък за прословутите чудовища от затънтените райони. Складовете за дървен материал, групите от дърво секачи и движението по реката бяха достатъчни да прогонят всяко животно, по-едро от миегца мечка, но районът на Грейтудс гъмжи от диви животни. Елени с огромни раззклонени рога, любопитни лисици бродят из хълмовете и долините и от време на време се чува вълчи вой. Още не съм виждала някоя от тромавите мечки, но Килорн и другите ловци забелязали една преди седмици. Единствено способностите на Фара да заглушава шума и благоразумието на Килорн да се придържа по посока на вятъра ги опазили от челюстите й.