- Къде си научила толкова много за мечките? - питам само за да запълня въздуха с безцелен разговор. Ейда знае точно какво правя, но въпреки това решава да ми ушди.
- Управителят Рамбос обича да ловува - отвръща със свиване на рамене. - Имаше имение извън града и синовете му го пълнеха със странни зверове, които да убива. Мечки най-вече. Красиви създания с черна козина и будни очи. Бяха доста кротки, ако не ги закача човек или ако с тях се занимаваше нашият пазач на дивеча. Малката Рор, дъщерята на управителя, искаше собствено мече, но мечките бяха избити, преди да успеят да се размножат.
Рор Рамбос изниква пред очите ми. Приличаше на мишка, но можеше да строши камък и да го превърне на прах с голи ръце. Изпитанието на кралиците беше толкова отдавна, когато бях прислужница точно като Ейда.
- Предполагам, че това, което управителят вършеше, не можеше да се нарече точно лов -продължава Ейда. В гласа й се просмуква тъга. - Слагаше ги в яма, където можеше да се бори с животните и да им счупи вратовете. Синовете му също го правеха - за тренировка.
Мечките ми звучат като свирепи, страховити зверове, но Ейда ми казва друго. Замъглените й очи могат да означават единствено че сама е виждала ямата и си спомня всяка секунда от преживяването.
- Това е ужасно.
- Ти уби един от синовете му, знаеш ли. Казваше се Райкър. Беше един от избраните ти екзекутори.
Никога не съм искала да узнавам името му. Никога не попитах за онези, които убих в Купата на костите, и никой никога не ми каза. Райкър Рамбос, убит от електричество върху пясъка на арената, превърнат просто в почерняла опърлена плът.
- Моля за извинение, госпожице. Не исках да ви разстройвам - спокойната й маска се е върнала, а с нея - съвършените обноски на жена, отгледана като прислужница. С нейната способност мога само да си представям колко ли ужасно трябва да е било да вижда, но да не говори, никога да не може да разкрие колко е ценна, или да покаже истинската си същност Но още по-ужасно е да си помисля, че за разлика от мен тя не може да се скрие зад щита на един несъвършен ум. Тя знае и чувства толкова много, че това, което е в нея, заплашва да я събори. Подобно на мен трябва да продължава да бяга.
- Разстройвам се само когато ме наричаш така. Искам да кажа „госпожице“.
- Навик, боя се - тя се размърдва, посяга към нещо в одеялата си. Чувам отличителния звук от намачкана хартия и очаквам да видя поредния новинарски бюлетин, отразяващ подробно обиколката по случай коронацията на Мейвън. Вместо това Ейда изважда документ, много официален на вид, макар и намачкан и с опърлени ръбове. Върху него се вижда червеният меч на армията на Норта. - Шейд отмъкна това от онзи офицер в Корвиум.
- Онзи, когото изпържих. - Проследявам с пръст обгорения лист, усещам грубата, почерняла хартия, която заплашва да се разпадне. Странно, това е оцеляло, макар че приносителят му не е успял. - Приготовления - промърморвам, докато дешифрирам заповедта. - За легиони с подкрепления.
Тя кимва.
- Десет легиона, за да заместят деветте, които удържат окопите в Задушливите земи.
Легионът на Бурята, Легионът на Чука, Легионът на Меча, Легионът на Щита - имената и номерата им са изброени ясно. По пет хиляди Червени войници във всеки с още петстотин Сребърни офицери. Събират се при Корвиум, преди да влязат заедно в Задушливите земи, за да облекчат войниците по позициите. Нещо ужасно, но не и представляващо интерес за мен.
- Хубаво, че вече проверихме Корвиум - е всичко, което ми хрумва да кажа. - Поне избегнахме няколко стотин Сребърни офицери, минаващи през града.
Но Ейда внимателно слага длан върху ръката ми, дългите й, умели пръсти са студени дори през ръкава ми.
- Десет в замяна на девет. Защо?
- Масирана атака? - отново не мога да разбера защо това е мой проблем. - Мейвън може да иска да го превърне в зрелище, да демонстрира какъв воин е, да накара всички да забравят Кал...
- Не е вероятно. Окопните нападения изискват поне петнайсет легиона, пет - за да пазят, десет - да маршируват - очите й се стрелкат бързо напред-назад, сякаш може мислено да си представи битка. Не успявам да се сдържа и повдигам вежди. Доколкото знам, не разполагаме с никакви наръчници по тактика, търкалящи се наоколо. - Принцът е опитен във военното дело - обяснява тя. - Добър учител е.