- Показа ли това на Кал?
Колебанието й е единственият отговор, който ми е нужен.
- Смятам, че е заповед за изпращане на сигурна смърт - промърморва тя и свежда очи. -Девет легиона, които да заемат местата им, и десетият - за да загине.
Но това е лудост дори за Мейвън.
- В това няма никакъв смисъл. Защо някой би хвърлил на вятъра пет хиляди добри войници?
- Официалното им име е Легионът на Кинжала - тя посочва съответната дума на листа.
Подобно на другите, легионът се състои от пет хиляди Червени и отива право към окопите. -Но управителят Рамбос ги е нарекъл с друго име. Малкият легион.
- Малкият... - умът ми засича. Внезапно се озовавам отново на остров Тък, в болничното отделение с полковника, дишащ във врата ми. Той планираше да размени Кал, да го използва, за да спаси петте хиляди деца, които сега отиват без време в гроба. - Новобранците. Децата.
- От петнайсет до седемнайсетшдишна възраст. Кинжалът е първият от детските легиони, които кралят обяви за „готов за бойни действия“. - Тя не си прави труда да скрие презрителното си изпухгяване. - След едва двумесечно обучение, ако са минали и толкова.
Спомням си каква бях аз на петнайсет. Макар че вече бях крадла, бях дребна и глупава, заета повече да дразня сестра си, отколкото да се тревожа за бъдещето си. Мислех, че все още имам шанс да се измъкна от задължителната военна служба. Пушките и изпълнените с пепел окопи още не бяха започнали да витаят в сънищата ми.
- Ще ги избият до крак.
Ейда се отпуска отново в одеялата си с мрачно лице.
- Мисля, че това е идеята.
Знам какво иска тя, какво биха искали мнозина, ако знаеха за заповедите на Мейвън за детската армия. Децата, които предстои да бъдат изпратени в Задушливите земи, са последица от Мерките, начин да се накаже кралството за бунта на Алената гвардия. Чувството е, сякаш лично аз съм ги осъдила на смърт, и не се съмнявам, че мнозина биха се съгласили. Скоро по ръцете ми ще има океан от кръв и няма как да го спра. Невинна кръв като тази на бебето в Темплин.
- Не можем да направим нищо за тях - свеждам поглед: не искам да видя разочарованието в очите на Ейда. - Не можем да се борим с цели легиони.
- Мер...
- Ти можеш ли да се сетиш за начин да им помогнеш? - прекъсвам я рязко с глас, дрезгав от гняв. Той я стряска и тя млъква, победена. - Тогава как бих могла аз?
- Разбира се. Права сте. Госпожице.
Учтивата титла ме жегва, както е възнамерявала.
- Оставям те на поста ти - измънквам, ставам от пъна все още със заповедта за поход в ръка. Бявно я сгъвам и я прибирам дълбоко в един джоб.
Всяко тяло е послание за теб.
Предай ми се и това ще спре.
- Излитаме за Питарус след няколко часа - Ейда вече знае плановете ни за набиране на нови попълнения за деня, но като й казвам отново, това ми дава нещо за вършене. - Кал ще пилотира, така че дай на Шейд списък с припасите, които може да ни потрябват.
- Внимавайте - отвръща тя. - Кралят отново е в Делфи, само на един час полет оттук.
От мисълта белезите ме пробождат. Един час ме дели от мъчителното манипулиране на Мейвън. От неговата машина на ужаса, с която обърна собствената ми сила срещу мен.
- Делфи ли? Отново?
Кал се приближава до нас от входа на къщата в Резката с коса, разчорлена от съня. Но очите му никога не са изглеждали толкова будни.
- Защо отново?
- Видях един бюлетин в Корвиум, в който се твърдеше, че той гостува на управителя
Леролан - казва Ейда, объркана от внезапното съсредоточаване на вниманието на Кал. - За да поднесе съболезнованията си лично.
- За Великос и синовете му. - Срещнах Великос само веднъж, минути преди смъртта му, но той беше мил. Не заслужаваше края, който помогнах да го сполети. Нито близките му.
Но Кал присвива очи срещу изгряващото слънце. Вижда нещо, което ние не виждаме, нещо, което е непонятно дори за списъците и фактите на Ейда.
- Мейвън не би прахосвал време по такова нещо дори за да спази приличието. За него семейство Леролан не означават нищо, а той вече изби новокръвните от Делфи - не би се върнал без основателна причина.
- И тя е? - питам.
Устата му се отваря, сякаш очаква правилният отговор да изпадне от нея. Не се случва нищо и той най-сетне поклаща глава.
- Не съм сигурен.
Защото това не е военна маневра. Това е нещо друго - нещо, което Кал не разбира. Той има талант за военно дело, не за интриги. Това е сферата на Мейвън и майка му, а ние сме безнадеждно превъзхождани по сила на тяхното игрално поле. Най-доброто, което можем да направим, е да ги предизвикаме при наши условия с могц, а не с умове. Но имаме нужда от повече мощ. И то бързо.