- Питарус - казвам и прозвучавам категорично. - И кажи на Нани, че идва.
Старата жена моли да ни помогне още откакто пристигна тук, и Кал мисли, че е готова да го направи. Харик, от друга страна, не се е присъединявал към нас в друга мисия за набиране на попълнения. Не и от Темплин насам. Не го обвинявам.
Не ми е нужно Кал да посочва къде започва районът на Рифта. Докато преминаваме от Кралския район, навлизайки в Района на принца, от голямата надморска височина, на която се намираме, разделението е шокиращо ясно. Въздушният джет се рее над поредица от рифтови долини, всяка - граничеща със спретнато редящи се планини. Изглеждат почти като направени от човешка ръка, образуват дълги процепи, сякаш изстъргани с нокти в пръстта. Но те са твърде големи дори за Сребърните. Тази земя е създадена от нещо по-мощно и разрушително преди хиляди години. Есента залива местността, оцветява гората отдолу във вариращи нюанси на огненото. Намираме се много пб на юг от Резката, но виждам заснежени участъци по планинските върхове, криещи се от изгряващото слънце. Подобно на Ерейтудс, Рифтът е поредната пустош, макар че богатството му се крие в стоманата и желязото, а не в дървения материал. Столицата му, Питарус, е единственият голям град в района и възлов промишлен център. Разположен е на речен завой, свързващ рафинериите за стомана с бойния фронт, както и южните въгледобивни градчета с останалата част от кралството. Макар че Рифтът официално се управлява от вятърните тъкачи от Династия Ларис, той е домът на предците на Династия Самос. Като притежатели на железодобивните мини и стоманолеярните в действителност те контролират Ерейтудс и Рифта. Ако имаме късмет, Еванджелин може да дебне наоколо и може да успея да й отмъстя за всичките й злини.
Най-близката до Ерейтудс рифтова долина е на повече от петнайсет мили разстояние, но предлага добро прикритие, за да кацнем. Това е най-неравната от всички писти и се питам дали не сме я надценили. Но Кал владее джета „Блекрън“ и ни приземява благополучно, макар и поразтърсени.
Нани пляска с ръце, възхитена от полета, набръчканото й лице е осветено от широка усмивка.
- Винаги ли е толкова забавно? - пита тя, като надзърта към нас.
Срешу нея Шейд прави гримаса. Все още не е свикнал с летенето и полага всички усилия да не се освободи от закуската си в скута й.
- Търсим четирима новокръвни - гласът ми отеква надолу из джета, заглушава щракането на катарами и колани. Шейд се чувства по-добре, така че отново е тук, седнал до Фарли. Следват Нани и новокръвният Гарет Бомонт. Това ще бъде третата му мисия за вербуване за четири дни, откакто Кал реши, че бившият треньор на коне ще бъде добре дошло попълнение за всекидневните ни мисии. Някога е работил за самата лейди Айрал, поддържал е голямата й конюшня във фамилното имение на река Капитъл. В двора всички я наричаха Пантерата заради блестящата й черна коса и котешката гъвкавост. Гарет не е толкова щедър с комплиментите. По-склонен е да я нарича Копринената кучка. За щастие, работата му за Династия Айрал го е поддържала стегнат и подвижен, а способностите му също въобще не са за пренебрегване. Когато най-напред го разпитвах дали умее да прави нещо специално, в крайна сметка се оказах залепена на тавана. Гарет манипулираше силите на гравитацията, които ме държаха на земята. Ако стояхме на открито, вероятно щях да се озова в облаците. Това обаче го оставям на Гарет. Освен че подхвърля хора във въздуха, той може да използва способността си, за да лети.
- Гарет ще остави Нани в града и тя ще влезе в Централата на сигурността, преобразена като лорд генерал Ларис. - Хвърлям поглед към нея само за да открия, че гледам дребен застаряващ мъж вместо жената, която съм опознала. Той ми кимва в отговор и сгъва и разгъва пръсти, сякаш не си е служил с тях никога преди. Но аз знам по-добре. Под тази кожа се намира Нани, преструвайки се на Сребърния командир от Въздушния флот.
- Тя ще ни извади разпечатка с имената на четиримата новокръвни, живеещи в Питарус и останалата част от района на Рифта. Ще я последваме пеша, а Шейд ще измъкне всички ни.
Както обикновено, Фарли се надига първа от мястото си.
- Късмет с мисията, Най - казва тя, като забива пръст в Гарет. - Ако това ти е харесало, направо ще се влюбиш в неговото умение.
- Не ми харесва тази усмивка, малка госпожице - казва Нани с гласа на Ларис. Макар че съм я виждала да се преобразява преди, още не съм свикнала със странната гледка.