Преди да затвори с трясък стените към сърцето си, облекчение залива лицето й. Не продължава дълго.
- Това не променя начина, по който се чувствам аз, Бароу.
Ако можех да стана, щях. Но мускулите ми още треперят от слабост.
- Искаш ли да причиниш това на някой друг? На брат си, когато го намериш?
Това е. Сделката, която трябва да сключим. Тя също го знае.
- Вкарай ни в Корос и ще се погрижим да научиш как да използваш способността си. Ще те превърнем в най-смъртоносния човек на света.
Боя се, че ще съжалявам за тези думи.
Двадесет и трета глава
Гласът ми отеква странно в обширното входно помещение на защитената къща. Бурята от Рифта ни е настигнала и от другата страна на пръстената стена с вой се сипе тежка смесица от сняг и мразовит дъжд. С нея идва студът, но Кал прави най-доброто, което може, за да го прогони. Обитателите на Резката се скупчват заедно, опитват се да се топлят на лагерния огън, който той стъкна на пода. Всички очи улавят светлината, превръщат се в твърде мношбройни червени и оранжеви скъпоценни камъни. Те потрепват с всяко извиване на пламъка, винаги взрени в мен. Общо петнайсет чифта. Освен Камерън, Кал, Фарли и брат ми възрастните от Резката също са дошли да чуят какво имам да кажа. До Ейда седят Кета, Харик и Никс. Флечър, лечител на повърхностни рани, неподатлив на болка, протяга бледите си ръце твърде близо до огъня. Еарет го дръпва обратно, преди кожата му да може да изгори. Тук е също и Дармиън, неуязвим като Никс, и Лори от скалистите острови Кентоспорт. Дори Кил ори благоволява да ни удостои с присъствието си, седнал решително между ловните си партньори - Кранс и Фара.
За щастие, не присъстват деца. Те няма да имат участие в това и ще продължат да живеят в безопасността, която мога да им осигуря. Нани ги държи в стаята им, забавлява ги с преобразяванията си, докато всички над шестнайсет години ме слушат как обяснявам това, което научихме на път за Питарус. Седят в напрегнато внимание с лица, изопнати от шок, страх или решителност.
- Джон каза, че четири дни ще е прекалено дълго време. Значи, трябва да го направим след три.
Три дни, за да щурмуваме затвор; три дни, за да планираме. Имах повече от месец усилено обучение със Сребърните и години преди това по улиците на Подпорите. Кал е войник от рождение, Шейд прекара повече от година в армията, а Фарли е пълноправен капитан, макар да не притежава собствени способности. Но другите? Докато гледам сбора от силите на Резката, решимостта ми се разколебава. Само да имахме повече време. Ейда, Гарет и Никс са най-добрите ни шансове, тъй като притежават способности, най-подходящи за едно нападение, да не споменаваме пък и че са се обучавали най-дълго в Резката. Другите са силни - Кета може да заличи предмет с едно мигване на окото, - но плачевно неопитни. Тук са от няколко дни или най-мнош от няколко седмици, дошли от канавки и забравени села, където са били нищожества. Да ги изпратим да се бият, би било все едно да сложим дете зад волана на транспортно средство. Ще представляват опасност за всеки, особено за себе си.
Всеки знае, че е глупаво, невъзможно, но никой не го казва. Дори Камерън има благоразумието да си държи устата затворена. Вперила е гневен поглед в огъня, отказва да вдигне очи. Не мога да я гледам дълго. Ядосва ме твърде много и ме натъжава твърде силно. Тя е точно това, което се опитвах да избегна.
Фарли първа успява да проговори:
- Дори ако онзи тип Джон е казал истината за способностите си, няма доказателство, че онова, което ни каза, не е лъжа - тя се навежда напред, силуетът й се очертава остро на фона на ямата с огъня. - Би могъл да е агент на Мейвън. Каза, че Елара смята да започне да контролира новокръвните - ами ако е контролирала него? Ако го е използвала да ни подмами? Той каза, че Мейвън ще заложи капан. Може би това е капанът?
С прималяващо усещане виждам как няколко души кимват, съгласявайки се с нея. Кранс, Фара и Флечър. Очаквам Килорн да вземе страната на ловния си екип, но той остава неподвижен и безмълвен. Подобно на Камерън отказва да ме погледне.
От всички страни ме залива топлина. От огъня отпред и от Кал отзад, облегнат на пръстената стена. Той излъчва топлина като пещ но е безмълвен като гроб. Твърде благоразумен е, за да проговори. Мнозина тук го търпят единствено заради мен или заради децата, или и двете. Не мога да разчитам на него да печели войници. Трябва да направя това сама.
- Аз му вярвам - усещам думите толкова чужди в устата си, но са солидни като камък. Тези хора настояват да ме третират като водач, така че ще се държа като такъв. И ще ги убедя да ме следват. - Отивам в Корос независимо дали е клопка, или не. Новокръвните там са изправени пред две възможности каква да е съдбата им - да умрат или да бъдат използвани от кукловодката, която всички наричат кралица. И двете са неприемливи.