О. В бързината си по някакъв начин почти бях забравила, че кръвта им не е със същия цвят като моята. Че те също са Сребърни.
Кал продължава упорито, мъчи се да обясни:
- Помни кои са и как се чувстват. Те не са единствените, които виждат разрухата в този свят.
Не единствените. Логиката ми подсказва, че сигурно е прав. В края на краищата в ограниченото време, което аз самата прекарах със Сребърните, срещнах Джулиан, Кал, Сара и Лукас, четирима Сребърни, които не бяха толкова жестоки, колкото вярвах, че са. Трябва да има още. Както и новокръвните от Норта, Мейвьн ги отстранява, хвърля в затвора както несъгласните с управлението му, така и политическите си противници, за да вехнат там и да бъдат забравени.
Камерън нервно хапе устна, зъбите й проблясват.
- Килийните блокове на Сребърните са същите като нашите, разположени зигзашвидно като в одеяло от кръпки. Един Сребърен, един новокръвен, Сребърен, новокръвен и така нататък.
- Шахматно подредени - промърморва Кал и кима, докато слуша. - Държат ги разделени едни от други. По-лесни за контролиране, по-лесни за надвиване. А твоето бягство?
- Разхождаха ни веднъж седмично, за да не умрем. Някакъв пазач се смееше за това, каза, че килиите щели да ни убият, ако не ни пуснели за малко навън. Останалите едва можеха да се тътрят, какво остава пък да се бият, но не и аз. Мен килиите не ме караха да се чувствам зле.
- Защото не ти действат - казва Ейда, гласът й е овладян и равен, а говорът - вежлив и правилен. Звучи толкова много като Джулиан, че това ме кара да подскоча. За една мълниеносна секунда се озовавам обратно в класната му стая, пълна с книги, и аз съм тази, която е предмет на проучване. - Способностите ти за заглушаване са толкова силни, че обичайните мерки не вършат работа. Отменящ ефект, мисля. Една форма на заглушаване срещу друга.
Камерън просто свива незаинтересовано рамене:
- Разбира се.
- Значи, си се измъкнала по време на разходката - промърморва Кал по-скоро на себе си, отколкото на който и да е друг. Обмисля това, поставя се в положението на Камерън, представя си затвора, от който е избягала, за да може да измисли как да проникне вътре. -Очите не са можели да видят какво си планирала да правищ затова не са могли да те спрат. Е1азеха портите, нали?
Тя кимва с глава в знак на съгласие.
- Един наблюдаваше всеки килиен блок. Взех му пистолета, наведох глава и побягнах.
Кранс подсвирва тихо, впечатлен от дързостта й. Но Кал не е толкова заслепен и
продължава упорито:
- А самите порти? Само магнитрон може да ги отваря.
При тези думи Камерън пуска мимолетна усмивка:
- Изглежда, че Сребърните вече не са достатъчно глупави да оставят охраната на всяка килия и порта на шепа хора, умеещи да манипулират метала. Има електрически превключвател за отваряне на вратите, в случай че нямаш под ръка магнитрон, или за затварянето им с каменни плъзгачи, ако някой реши да не играе честно.
Това е мое дело, осъзнавам. Аз използвах Лукас срещу килиите в Двореца на Слънцето. Мейвън предприема стъпки, за да се погрижи никой друг да не може да направи същото.
Кал ми хвърля бърз рязък поглед, мисли си точно същото.
- А ключът у теб ли е?
Тя поклаща глава и вместо това посочва към врата си. Татуировката там е черна, по-тъмна дори от кожата й. Бележи я като техни, робиня на фабриките и дима.
- Аз съм механик - размърдва кривите си пръсти. - Ключовете имат механизми и жици. Само идиот има нужда от ключ, за да ги задейства правилно.
Камерън може и да е труден характер, но определено е полезна. Дори аз трябва да призная това.
- Взеха ме във войската, макар че в Ню Таун имахме работа - продължава тя, снишавайки тон.
- Затворът, Камерън - казвам й. - Трябва да се съсредоточим...
- Там всички работят и по-рано не можехме да постъпим в армията дори и да искаме -успява да ме надвика, гласът й е по-силен и по-висок. Опитът да я заглуша би завършил като състезание по викане. - Мерките промениха това. Имаше лотария. Един на двайсет души за всички между петнайсет и седемнайсет години. И двамата с брат ми бяхме избрани. Еаден късмет, а?
- По-малко от три процента шанс - прошепва Ейда.
- Разделиха ни, мен - в Легион „Бийкън“ от форт Пейтриът, а Мори - в Легиона на Кинжала. Така постъпваха с всички, които създаваха неприятности, които дори само погледнеха някой офицер не както трябва. Легионът на Кинжала си е чиста смъртна присъда, знаете ли. Пет хиляди хлапета, които са имали смелостта да се бият, и ще свършат в масов гроб.