Питам се дали мисли за това, дали споменът кара спокойния поток да изглежда повече като буен, безкраен океан.
Първият ми инстинкт е да заплувам обратно, да му помогна със собствените си ръце да мине от другата страна, но това би хвърлило Килорн в буен пристъп на смях, който дори Кал не би могъл да преглътне. А една свада насред гората е последното нещо, което ни трябва.
- Вдишвай през носа, Кал. - Когато вдига поглед и очите ни поглеждат от другата страна на потока, му кимвам леко, окуражително. Издишвай през устата. Просто повтарям собствения му съвет, но въпреки това го успокоява.
Той прави още една стъпка напред, после още една и още една, гърдите му се повдигат и спускат шумно с всеки успокояващ дъх. А после започва да плува, шляпа през потока като едро куче. Килорн се тресе от безмълвен смях, покрил устата си с една ръка. Мятам към него няколко камъчета. Това го кара да млъкне за достатъчно дълго, за да стигне Кал отново до плитчините, и Кал нетърпеливо излиза тичешком от водата. От кожата му се издига лека пара, тласкана от смущението му.
- К-какъв студ - измънква той, клатейки глава, за да не му се налага да ни гледа. Черната му коса стърчи, прилепнала към едната страна на обляното му в сребриста руменина лице. Без да мисля, я отмятам и я приглаждам назад в по-блашприличен стил. Той издържа погледа ми през цялото време: изглежда приятно изненадан от постъпката ми.
После идва мой ред да се изчервя. Разбрахме се: без разсейване.
- Не ми казвайте, че и вас ви е страх от водата? - провиква се Килорн през потока с твърде висок и груб глас. Фарли само се засмива в отговор и улавя китката на брат ми. Частица от секундата по-късно те стоят до нас, доволно ухилени и сухи.
Скочили са. Разбира се.
Шейд изпухгява, стиска опашката ми от мокра коса.
- Тъпаци - казва добродушно.
Ако не беше патерицата, щях да го бутна право в потока.
Докато стигнем възвишението над Корунт, косата ми вече е почти изсъхнала. Бавно се събират носени от вятъра облаци и закриват луната и звездите, но светлините на селото са достатъчни, за да виждаме. От наблюдателния ни пункт Корунт прилича на Подпорите, построен при устието на река Риджънт, разположен в центъра на кръстопът. Един от пътищата, спретнато павиран и леко издигнат над соленото тресавище, явно е Порт Роуд.
Другият се простира от изток на запад и се превръща в отъпкан черен път отвъд селото. Върхът на една наблюдателна кула на брега на реката се издига към небето, куполът й се осветява от въртящ се светлинен лъч. Трепвам, когато той минава над нас.
- Мислиш ли, че е там, долу? - прошепва Килорн: има предвид Никс. Оглежда мношбройните схлупени къщи, сгушени в сянката на наблюдателната кула.
- „Никс Марстън. Жив. Пол: мъжки. Роден на двайсети декември 271 г. в Корунт, Марш Коуст, район Риджънт, Норта. Настоящо местоживеене: същото като при раждането.“ Само това пишеше в списъка - повтарям по памет, представяйки си мислено думите. Пропускам последната част - онази, която пари като белег от нажежено желязо: Кръвен тип: неприложим. Генна мутация, щам: неизвестен. Тя следва всяко име в списъка, включително моето. Това е отличителният признак, който Джулиан каза, че използвал, за да открие тези хора в кръвната база, като е сравнявал кръвта ми с тяхната. Сега на мен се пада задачата да използвам тази информация - и да се надявам, че не съм твърде закъсняла.
Примижавам срегцу тъмнината, опитвам се да видя нещо в нощта. За щастие, Риджънт е тиха, черна и спокойна река, а пътищата са пусти. Дори океанът изглежда неподвижен като стъкло. Вечерният час се прилага с пълна сила, както нареждат все още действащите ужасни Мерки.
- Доколкото виждам, няма флотски кораби. И никакъв трафик по Порт Роуд.
Кал кимва в знак на съгласие и сърцето ми се изпълва с вълнение. Преследвачите, изпратени от Мейвън, със сигурност не биха пътували без антураж от войници, който би ги направил лесно забележими. Това оставя две възможности: още не са дошли за Никс или отдавна са си отишли.
- Не би трябвало да е твърде трудно въпреки вечерния час. - Очите на Фарли обхождат бързо селото, обхващат с поглед всеки покрив и уличен ъгъл. Оставам с усещането, че е правила това и преди. - Ленив град - лениви офицери. Заплащане от десет тетрарха означава, че дори не си правят труда да охраняват градските архиви.