Килорн е сянка из високата трева, разделя зелените стебла с умели ръце. Почти не оставя следа - не че има някакво значение. При положение че Кал върви шумно зад мен и едрото му туловище стъпква всичко по пътя си, няма смисъл да прикриваме присъствието си. И ще сме си отишли дълго преди да настъпи утрото, да се надяваме, заедно с Никс. Ако имаме късмет, никой няма да забележи изчезването на един Червен и ще ни се предостави време да вземем преднина пред Мейвън, щом проумее какво правим.
И какво е то точно? Гласът в главата ми звучи странно: съчетание от гласовете на Джулиан, Килорн, Кал и малко от Гиза. Пробожда ме, повдига въпроса за онова, което съм твърде уплашена да призная. Списъкът е само първата стъпка. Да открием новокръвните -но какво ще правим после с тях? Какво ще правя аз?
Безсилното раздразнение ме кара да вървя по-бързо, докато задминавам Килорн. Почти не забелязвам как забавя ход, за да ми направи път, знаейки, че искам да мина напред сама. С всяка секунда китката дървета се приближава все повече, обвита в тъмнина, и ми се иска да бях сама. Не съм имала миг покой, откакто се събудих сама в подводницата. Но дори онзи момент бе мимолетен, тишината ми бе нарушена от Килорн. Тогава се радвах да го видя, но сега, сега ми се иска да имах онова време за себе си. Време да помисля, да планирам, да скърбя. Да проумея в какво се е превърнал животът ми.
- Ще му дадем избор - изричам на глас, като знам, че нито Кал, нито Килорн биха останали толкова далеч, че да не ме чуват. - Идва с нас или остава тук.
Кал се е облегнал на едно дърво наблизо, тялото му е отпуснато, но очите му са приковани върху' хоризонта. Нищо не убягва от погледа му.
- Ще му съобщим ли последствията от този избор?
- Ако искаш да го убиеш, ще трябва да се справиш първо с мен - отвръщам. - Няма да убия един новокръвен заради това, че отказва да се присъедини към нас. Освен това, ако иска да каже на някой офицер, че съм била тук, ще трябва да обясни защо. А това е равносилно на смъртна присъда за господин Марстън.
Устната на принца се присвива. Бори се с порива да се озъби. Но спорът с мен няма да го отведе доникъде, не и сега. Очевидно не е свикнал да приема никакви заповеди освен собствените си.
- Ще му кажем ли за Мейвън? Че ще умре, ако остане? Че други ще умрат, ако Мейвън те открие?
Свеждам глава, кимайки:
- Ще му кажем всичко, каквото можем, а после ще го оставим да реши кой и какъв иска да бъде. Колкото до Мейвън, е... - търся правилните думи, но те стават все по-оскъдни с всеки изминал миг. - Ще вземем преднина пред него. Предполагам, че това е всичко, което можем да направим.
- Защо? - вмята Килорн. - Защо изобщо да му даваме избор? Ти самата каза, че имаме нужда от всеки, когото можем да открием. Ако този тип Никс е и наполовина такъв, каквато си ти, не можем да си позволим да го оставим да си тръгне.
Отговорът е толкова прост и ме прерязва до кост.
- Защото никой никога не ми е давал избор.
Казвам си, че пак щях да тръгна по този път, ако бях наясно с последствията - да спася Килорн от задължителна служба в армията, да открия способността си, да се присъединя към Гвардията, да разкъсам животите на други хора, да се бия, да убивам. Да стана Мълниеносното момиче. Но не знам дали това е вярно. Честно, не знам.
Минава може би час в тежко, напрегнато мълчание. Това ме устройва чудесно, дава ми време да помисля, а Кал се наслаждава на спокойствието. След изминалите няколко дни той жадува за почивка точно колкото и аз. Дори Килорн не смее да се шегува. Вместо това се задоволява да седи върху един възлест корен, усуква стръкчета трева в крехка, безполезна мрежа. Усмихва се слабо, наслаждава се на старите, познати възли.
Представям си Никс долу в селото, вероятно измъкнат насила от леглото, може би със запушена уста, определено впримчен в мрежа, изплетена от самата мен. Дали Фарли би заплашила съпругата му, децата му, за да го накара да дойде? Или Шейд просто ще го грабне за китката и ще скочи, запращайки двамата през отвратителното менгеме на телепортирането, докато се приземят в горичката? Роден на 12. 20. 271-ва. Никс е почти на четирийсет и девет, на възрастта на баща ми. Дали и Никс ще е като него, ранен и съсипан? Или е цял и здрав в очакване ние да го пречупим?