- Да помогне ли? - изпухгява презрително. - Онзи Сребърен кучи син помогна на дъщерите ми да идат без време в гроба.
Кал полага всички усилия да изглежда вежлив въпреки кръвта, капеща по брадичката му.
- Сър...
- Дара Марстън, Джени Марстън - изсъсква Никс в отговор. Гневният му поглед ме пронизва като нож в тъмнината. - Легионът на Чука. Битката при Водопадите. Бяха на деветнайсет години.
Загинали във войната. Трагедия, ако не и престъпление, но каква вина има Кал за това?
Ако се съди по изражението на неподправен срам, което преминава по лицето му, Кал е съгласен с Никс. Когато проговаря, гласът му е гъгнив, задавен от вълнение.
- Спечелихме - промърморва, неспособен да погледне Никс в очите. - Ние спечелихме.
Никс стиска юмрук, но устоява на порива да нападне.
- Вие спечелихте. Те се удавиха в реката, а течението отнесе телата им до Мейдън Фолс. Гробарите не можаха да намерят дори обувките им. Какво пишеше в писмото? - продължава упорито той и Кал трепва. - А, да, че моите момичета „загинали за победата“. За да „защитят кралството“. А в най-долния край имаше няколко много хубави подписа. От покойния крал, предводителя на Легиона на Чука и гениалния тактик, който решил, че един цял легион трябва да марширува през реката.
Всички погледи се насочват към Кал и той гори под тях. Лицето му побелява, пламнало от нахлулата кръв и позора. Спомням си стаята му в Двореца на Слънцето, книгите и наръчниците, преливащи от записки и тактически решения. Тогава ми призля от тях, призлява ми и сега - от Кал и от самата мен. Защото съм забравила кой е той в действителност. Не просто принц, не просто войник, а убиец. В друг живот към смъртта можеше да потеглям аз или братята ми, или Килорн.
- Съжалявам - промълвява Кал. Насилва се да вдигне поглед, да срещне очите на един гневен, скърбящ баща. Предполагам, че е бил обучаван да го прави. - Знам, че думите ми не означават нищо. Вашите дъщери - всички войници - заслужаваха да живеят. А също и вие, сър.
Коленете на Никс изпукват, когато се изправя, но той, изглежда, не забелязва.
- Това заплаха ли е, момче?
- Предупреждение - отвръща Кал, клатейки глава. - Вие сте като Мер, като Шейд - посочва ни един по един. - Различен. Това, което наричаме „новокръвен“. Едновременно Червен и Сребърен.
- Не смей никога да ме наричаш Сребърен - процежда Никс през стиснати зъби.
Това не пречи на Кал да продължи, като се изправя на крака:
- Брат ми възнамерява да преследва хора като вас. Планира да избие всички ви и да се престори, че никога не сте съществували. Планира да ви заличи от историята.
Нещо засяда в гърлото на Никс и погледът му се замъглява от объркване. Хвърля поглед към мен, търси подкрепа.
- Има... други?
- Много други, Никс. - Този път, когато докосвам кожата му, нямам намерение да го поразявам с шок. - Момичета, момчета, стари и млади. Из цялата страна в очакване да бъдат открити.
- А когато ги... ни намерите? Какво тогава?
Отварям уста да отговоря, но от нея не излиза нищо. Не съм мислила толкова далеч напред.
Когато не успявам, Фарли пристъпва напред, протегнала ръка. Държи червен шал, парцалив, но чист.
- Алената гвардия ще ги защити, ще ги скрие. И ще ги обучи, ако искат да бъдат обучени.
При думите й едва не се отдръпвам, спомням си за полковника. Изглежда, че последното
нещо, което иска, са новокръвни наоколо, но Фарли звучи толкова сигурна, толкова убедителна. Уверена съм, че както винаги има някакъв таен план, нещо, за което не бива да питам. Все още.
Бавно Никс взема шала от нея, преобръща го в изпоцапаните си ръце.
- А ако откажа? - пита небрежно, но долавям стоманената нотка отдолу.
- Тогава Шейд ще те върне веднага в леглото и никога повече няма да чуеш за нас - казвам му. - Но Мейвън ще дойде. Ако не искаш да останеш с нас, по-добре ще ти е в пустошта.
Той стисва по-здраво аления плат.
- Не е кой знае какъв избор.
- Но наистина имаш избор - надявам се да знае, че наистина го мисля. Надявам се заради себе си, заради собствената си душа. - Можеш да избереш да останеш или да дойдеш Знаеш по-добре от всеки колко много е изгубено - но освен това можеш да ни помогнеш да си възвърнем нещо.
Никс мълчи дълго след това. Крачи с шал в ръка, като от време на време хвърля поглед през клоните към сигналния лъч на наблюдателната кула. Лъчът се завърта три пъти, преди той да проговори отново.