Почти чувам как зъбите на Кал скърцат в пристъп на гняв и безсилно раздразнение.
- Казах ти, не можем... - започва той и не е нужно да слушам прошепнатите му думи, за да съм наясно с доводите му. Ние сме най-издирваните хора в кралството, опасни сме за всички, ще изложим на риск всичко. И макар че първият ми инстинкт е да послушам Кал, то вторият, постоянният, ми подсказва да не му се доверявам. Защото промъкването не е негов специалитет - а мой. Докато той спори с Фарли, аз мълчаливо се подготвям за тунелите и Харбьр Бей. Спомням си го от книгите на Джулиан и плъзвам картата далече от Фарли. Тя не забелязва плавното действие, все още заета да изнудва Кал. Шейд се присъединява, намесва се в нейна полза и тримата бъбрещи ме оставят да седя мълчаливо и да кроя планове.
Картата на Харбьр Бей на полковника е по-нова от онази, която Джулиан ми показа, и по-подробна. Точно както Арчън е бил построен около масивния мост, който Алената гвардия разруши, Харбьр Бей, естествено, се съсредоточава около прочутото си, подобно на купа пристанище. По-шлямата част от него е изкуствено построена и образува твърде съвършен завой на океана до сушата. Зеленопръсти и нимфи помагали за построяването на града и пристанището, като се редували да затрупват и заливат с вода руините на онова, което някога се намирало тук. А разделящ океанския кръг, вдаващ се право във водата, се вижда прав път, пълен с порти, армейски патрули и пунктове с газ. Той разделя гражданското Водно пристанище от подходящо нареченото Военно пристанище и води към форт Пейтриът, кацнал върху равен квадрат от оградена със стени суша в средата на пристанището. Фортът се смята за най-ценния в страната, единствената база, която обслужва и трите рода войски. Пейтриът подслонява войниците от Легиона „Бийкън“, както и ескадрилите на Въздушния флот. Самата вода на Военното пристанище е достатъчно дълбока дори за най-шлемите кораби, създава идеален док за флота на Норта. Дори на картата фортът изглежда плашещо -да се надяваме, че ще открием Ейда и Уоливър извън стените му.
Самият град е разположен около пристанището, скупчил се около доковете. Харбьр Бей е по-стар от Арчън, включва и руините на града, издигал се някога тук. Пътищата се извиват и разделят непредсказуемо. До спретнатата мрежа от улици на столицата Бей прилича на бъркотия от оплетени на възел жици. Идеален за разбойници като нас. Някои от улиците дори стигат под земята, свързват се с мрежата от тунели, която Фарли, изглежда, познава толкова добре. Макар че измъкването на двама новокръвни от Харбьр Бей няма да е лесна работа, не ми се струва толкова невъзможно. Особено ако по една случайност няколко внезапни изгасвания на електричеството сполетят града точно в подходящия момент.
- Добре дошъл си да останеш тук, Кал - казвам, докато вдигам глава от картата. - Аз обаче няма да проседя това събитие в бездействие.
Той млъква насред изречението и се обръща да ме погледне в лицето. За момент се чувствам като купчина подпалки, която всеки миг ще бъде запалена.
- Тогава се надявам, че си готова да направиш каквото трябва.
Готова да убия всеки, който ме разпознае. Всеки, който ме разпознае.
- Готова съм.
Много ме бива в лъжите.
Тринадесета глава
Лесно е да убедим Никс да не идва с нас. Въпреки неуязвимостта си той все пак си остава един селски ловец на раци, който никога не е стигал по-далече от солените блата на родното си място. Една спасителна мисия във вътрешността на укрепен със стени град не е място за него и той го знае. Килорн не може да бъде убеден толкова лесно. Съгласява се да остане на борда на джета едва след като му напомням, че някой трябва да държи под око Никс.
Когато ме прегръща здраво, сбогувайки се за момента, очаквам да чуя прошепнато предупреждение, някакъв съвет може би. Вместо това получавам насърчение и то е по-успокояващо, отколкото би трябвало. „Ще ги спасиш - прошепва той. - Знам, че ще успееш“ Да ги спася. Думите отекват в главата ми, следват ме надолу по рампата на джета и вътре в осветената от слънцето гора. Ще успея, казвам си, повтарям го, докато повярвам в себе си толкова силно, колкото вярва в мен Килорн. Ще успея, ще успея, ще успея.
Гората тук е по-рехава и ни принуждава да сме постоянно нащрек. На дневна светлина не е нужно Кал да се тревожи за пламъка и държи огъня си в готовност: връхчето на всеки от пръстите му гори като фитил на свещ. Шейд се е отделил изцяло от земята, прехвърля се със скокове от дърво на дърво. Претърсва гората с прецизността на войник, ястребовият му поглед прелита във всяка посока, преди да остане удовлетворен. Държа сетивата си отворени, опитвам се да усетя всяко избухване на електричество, което може да е транспортьор или ниско летящ въздушен кораб. На югоизток се чува приглушено бръмчене в посока към Харбър Бей, но това трябва да се очаква също като прилива и отлива на трафика по Порт Роуд. Достатъчно далече сме, за да не чуваме нищо от обиколния път, но вътрешният ми компас ми подсказва, че се приближаваме с всяка стъпка.