Кранс води, наперената походка на мускулестите му крака се преобразява в куцане, за да подражава на Шейд. Измъква качулка от жилетката си и скрива лицето си в сянка. За случайния наблюдател изглежда като приведен стар човек, макар да е всичко друго, но не и това. Дори леко крепи Шейд, подпира рамото му с една ръка, за да помага на брат ми да ходи. На Шейд не му се налага да се тревожи как да скрие лицето си и се е съсредоточил върху старанието да не се подхльзва по неравния терен на по-ниското ниво на Полтри. Фарли върви най-отзад и се чувствам спокойна да знам, че ми пази гърба. Въпреки всичките й тайни мога да й имам доверие, че няма да ни заложи капан, а с хитрост ще се измъкне от такъв. В този свят на предателство това е най-доброто, на което мога да се надявам.
Минали са няколко месеца, откакто за последен път откраднах нещо. И когато измъквам два сиви като жарава шала от една сергия, движенията ми са бързи и съвършени, но изпитвам непознат пристъп на угризения. Някой е изработил тези; някой е изпрел и изтъкал вълната, превръщайки я в тези груби парчета плат. Някой има нужда от тези. Но аз също имам нужда. Един за мен, един за Кал. Той го взима бързо, придърпва оръфаната вълна около главата и раменете си, за да скрие разпознаваемите си черти. Аз правя същото, и то със светкавична бързина.
Първите ни няколко стъпки в претъпкания, мъждиво осветен пазар ни отвеждат право покрай табло за обяви. Обикновено пълно с обяви за продажба, изрезки с новини, петиции, Червените плакати са покрити от шахматно разположени снимки. Няколко деца се въртят около таблото и късат парченцата хартия, до които могат да стигнат. Замерват се с късчетата като със снежни топки. Само едно от децата, момиче с раздърпана черна коса и боси, кафяви крака, си прави труда да погледне какво правят. Взира се в две познати лица, всяко - гледащо предизвикателно от дузина огромни плакати. Лицата са сурови и мрачни, а над тях има заглавия с големи черни букви, които гласят: ИЗДИРВАНИ ОТ КОРОНАТА за ТЕРОРИЗЪМ, ДЪРЖАВНА ИЗМЯНА и УБИЙСТВО“. Съмнявам се, че много от хората, от които гъмжи Полтри, умеят да четат, но посланието е достатъчно ясно.
Снимката на Кал не е кралският му портрет, който го правеше да изглежда силен, царствен и дързък. Не, образът му е зърнест, но различим, застинал кадър от една от множеството камери, които са го уловили в миговете преди провалената му екзекуция в Купата на костите. Лицето му е измъчено, изопнато от загубата и предателството, докато очите му искрят от не сдържан гняв. Напрегнатите мускули на врата му изпъкват. По яката му май даже има засъхнала кръв. Това му придава изцяло вид на убиеца, като какъвто иска Мейвън да го представи. Залепените по-ниско плакати с образа му са разкъсани или обсипани с графити с остър, неспретнат почерк, почти прекадено ожесточено вдълбани, за да изпъкват. Кралеубиеца, Изгнаника. Прозвищата раздират хартията, сякаш думите могат да разкървавят фотографираната кожа. А сред „титлите“ криволичещо е изписано: открийте го, открийте го, открийте го.
Също като тази на Кал, и моята снимка е взета от Купата на костите. Знам точно в кой момент. Беше, преди да мина през портите на арената, когато стоях и слушах как Лукас получава куршум в мозъка. В онази секунда разбрах, че ще умра, но по-лошо - знаех, че съм безполезна. Вече покойният Арвън беше с мен, задушаващ способностите ми, принизявайки ме до нищожество. Очите ми върху разпечатаната снимка са широко отворени, изплашени и изглеждам малка. На тази снимка не съм Мълниеносното момиче. Аз съм само уплашена тийнейджърка. Момиче, зад което никой не би застанал, а какво остава пък да я защити. Не се съмнявам, че лично Мейвън е избрал този кадър, знаел е точно какъв образ ще представи. Но някои хора не са били заблудени. Някои видяха частицата от секундата, в която се прояви силата ми, мълнията ми, преди излъчването на екзекуцията рязко да бъде спряно. Някои знаят каква съм и са го написали върху плакатите, за да го видят всички.