Тъмните коридори и извадени от строя камери ми напомнят за Двореца на Слънцето, за това как се промъкнах крадешком долу до подземията на двореца, за да спася Фарли и Килорн от сигурна смърт. Но там бях почти принцеса. Носех коприна и имах подкрепата на Джулиан, който с „пеене“ се справи с всички стражи до един, подчинявайки волята им на нашата цел. Беше чисто, не се проля кръв освен моята собствена. В Централата на сигурността нещата не стоят така. Мога само да се надявам да сведа жертвите до минимум.
Кал знае къде да отиде и върви начело, но не прави нищо повече от това да се изплъзва на офицерите, които се опитват да ни спрат. За такъв едър и жесток човек той е доста грациозен, докато отблъсква с рамо ударите на силноръките и суифтите. Все още отказва да ги нарани и оставя този товар на мен. Мълнията унищожава също така лесно като пламъка и оставяме диря от тела по пътя си. Казвам си, че са само в безсъзнание, но в разгара на битката не мога да съм сигурна. Не мога да контролирам избухванията си със същата лекота, с която ги създавам, и има вероятност да съм убила един-двама. Не ме е грижа - нито пък Фарли, чийто дълъг нож потъва и изплува от тъмните сенки. От него вече капе металносива кръв, когато стигаме целта си - с нищо незабележителна врата.
Но вътре усещам нещо забележително. Огромна машина, пулсираща от електричество.
- Насам. Помещението с архивите - казва Кал. Не откъсва очи от вратата, неспособен да погледне назад към клането, което предизвикахме. Верен на думата си, окъпва коридора около нас в пламък, издига стена от виеща се горещина, за да ни предпазва, докато работим.
Провираме се през вратата. Очаквам планини от хартия, печатни списъци като онзи, който Джулиан ми даде, но вместо това се озовавам, взряна в стена от проблясващи светлини, видео екрани и контролни панели. Тя пулсира, мудна от бьрникането ми из инсталацията. Без да мисля, допирам ръка до студения метал, успокоявам себе си и накъсаното си дишане.
Машината с архивите реагира подобаващо и се задейства с високо бръмчене. Един от екраните примигва и оживява, показва размазана черно-бяла картина. По екрана прелита текст и изтръгва ахване от Фарли и мен. Никога не сме си представяли, а какво остава пък да сме виждали подобно нещо.
- Забележително - прошепва Фарли и посяга предпазливо с ръка. Пръстите й минават леко по текста на екрана, докато чете бавно. С големи букви е изписано Статистически данни от преброявания на населението и архиви, а с по-дребни букви отдолу пише Район Бийкън, Риджънт Стейт, Норта.
- В Корунт нямаха ли такъв? - питам, чудейки се как е открила местонахождението на Никс в селото.
Тя вцепенено поклаща глава:
- Корунт няма дори свястна поща, а какво остава пък за един от тези - с широка усмивка тя щраква един от множеството бутони под светещия екран. После още един и още един. Екранът проблясва всеки път, докато изписва различни въпроси. Тя се кикоти като дете и продължава да щрака.
Слагам ръка върху нейната:
- Фарли.
- Съжалявам - отвръща тя. - Малко помощ тук, Ваше Височество?
Кал не отстъпва от вратата: изпружва врат напред-назад, за да провери за офицери.
- Синият клавиш. Пише търсене.
Натискам клавиша, преди Фарли да успее. Екранът потъмнява за момент, преди да проблесне в синьо. Появяват се три опции, всяка - в проблясваща бяла „кутийка“. Търсене по име, търсене по местонахождение, търсене по кръвна група. Припряно натискам клавиш с надпис избери, спирайки се на първото поле.
- Въведи името, което искащ после натисни продължи. Натисни разпечатване, когато откриеш каквото искащ ще ти извади копие - инструктира ме Кал. Но една изкрещяна ругатня отвлича вниманието му, когато един офицер влиза в изгарящ допир с огнената му барикада. Отеква пушечен изстрел и изпитвам жал към глупавия пазач, който се опитва да пребори огъня с куршуми. - Бързо.
Пръстите ми кръжат над клавишите, преследват всяка буква, докато въвеждам Ейда Уолъс с вбесяващо бавни движения. Машината забръмчава отново, екранът проблясва три пъти, преди да се появи стена от текст. Включва дори снимка - онази, използвана за личната й карта. Задържам поглед върху снимката на новокръвната, попивам с очи наситено златистата кожа и меките очи на Ейда. Изглежда тъжна дори на миниатюрното изображение.
Отеква нов пушечен изстрел и ме кара да подскоча. Насочвам вниманието си върху текста и прочитам набързо личните данни на Ейда. Рождената й дата и мястото на раждането й вече са ми известни, както и мутацията в кръвта, която я бележи като новокръвна подобно на мен. Фарли също търси, очите й небрежно обхождат думите.