Кал свежда очи, засрамен от упреците ми. Но Килорн се киска до прозореца, обрърнал лице към чезнещата светлина на залеза. Тя го облива в наситено червено, сякаш е покрит с кръв. Това е просто трик на нараненото ми око, но въпреки всичко от гледката ме побиват ледени тръпки. Смехът му, обичайното му пренебрежение към страховете ми ме плашат най-мнош от всичко.
Дори сега рибарят не приема нищо на сериозно. Ще влезе и в гроба със смях.
- Нещо забавно?
- Помниш ли онова патенце, което Гиза донесе у дома? - отвръща той и заварва всички ни неподготвени. - Беше може би деветшдишна и го взе от майка му. Опита се да го храни със супа... - той млъква рязко, опитва се да потуши ново кискане. - Помниш, нали, Мер? -въпреки усмивката му очите му са твърди и настойчиви, опитващи се да ме накарат да разбера.
- Килорн - въздишам. - Нямаме време за това.
Но той продължава невъзмутим, настоятелен:
- Не след дълго майката пристигна. Може би няколко часа, докато започна да обикаля около долния край на къщата, следвана от другите си патета. Страшна врява вдигна - с всичкото му там крякане и квакане. Брий и Трами се опитаха да я прогонят, нали? - Спомням си точно толкова добре, колкото и Килорн. Гледах от верандата, докато братята ми замерваха птицата майка с камъни. Тя стоеше непоклатимо, викаше изгубената си рожба. А патенцето отвърна, гърчейки се в ръцете на Гиза. - Най-накрая ти накара Гиза да върне мъничето. „Ти не си патица, Гиза“ - каза й. „Не сте една за друга.“ А после върна патето на майката и гледаше как всичките побързаха да се отдалечат. Патици в редица обратно към реката.
- Чакам да чуя някакъв смисъл във всичко това.
- Има такъв - промърморва Кал, гласът му отеква дълбоко и вибриращо в гърдите. Звучи почти изненадан.
Очите на Килорн трепват и се стрелват към принца. Отправя му едва доловимо благодарствено кимване.
- Никс и Ейда не са патета, а ти определено не си им майка. Могат да се оправят сами -после се ухилва криво, върнал се към старите си шеги. - Ти, от друга страна, изглеждаш малко изтощена.
- Мислиш, че не знам ли? - опитвам се да се усмихна заради него - само малко, но нещо в усмихването придърпва кожата на лицето ми, а то на свой ред присвива врата ми и новите белези там. Те ме наболяват, докато говоря, и смъдят ужасно под новото напрягане. Поредното нещо, което Мейвън ми отне. Колко ли щастлив го прави мисълта, че вече не мога да се усмихвам без изгаряща болка. - Поне Фарли и Шейд с тях ли са?
Момчетата кимат едновременно и едва не се изкикотвам при гледката. Обикновено са пълни противоположности. Килорн е слаб и строен, докато Кал е едър. Килорн е със златиста коса и зелени очи, докато Кал е смугъл, с поглед като жарава. Но тук, на гаснещата светина, зад тънкия слой кръв, който замъглява погледа ми, започват да си приличат.
- Също и Кранс - добавя Кал.
Примигвам, озадачена:
- Кранс? Той е тук? Той е... с нас?
- Не е като да имаше къде другаде да отиде - казва Кал.
- И вие... вие му имате доверие?
Килорн се обляга на стената и натъпква ръце в джобовете си.
- Той спаси Ейда и помогна да върнем други през последните няколко дни. Защо да не му се доверяваме? Защото е крадец ли?
Като мен. Каквато бях аз.
- Разбрано - дори при това положение не мога да забравя високата цена на погрешно
оказаното доверие. - Но няма как да сме сигурни, нали?
- Ти не си сигурна в никого - въздиша Килорн, подразнен. Влачи обувката си в пръстта: иска му се да каже още нещо, а знае, че не бива.
- Сега е навън с Фарли. Не е лош съгледвач - добавя Кал за подкрепа. Подкрепа за Килорн. Почти съм шокирана.
- Вие двамата да не се наговаряте за нещо? В какъв свят се събуждам?
На лицето на Кал разцъфва истинска усмивка, както и върху това на Килорн.
- Не е толкова лош, колкото го изкарваш - казва Килорн и кимва към принца.
Кал се засмива. Мек звук, помрачен от всичко, случило се преди.
- Подобно.
Смушквам Кал в рамото просто за да се уверя, че е от плът и кръв.
- Предполагам, че не сънувам.
- Слава на цветовете ми, не, не сънуваш - промърморва Кал; усмивката му отново изчезва. Прокарва ръка по челюстта си, почесва рехавата си брада. Не се е бръснал от Арчън насам -от нощта, когато видя как умира баща му. - Ейда е по-полезна от разбойниците, ако можеш да го повярваш.
- Мога - вихър от способности преминава светкавично през ума ми, всяка по-могъща от следващата. - Какво умее да прави?