— Аз ще ти помогна. — Саша побутна Дойл по рамото. — Свали ме долу.
Думите ѝ накараха Бран да се обърне и да тръгне бързо към нея.
— Какво има? Къде е ранена?
— Не съм…
— Малко накуцва. Десният крак.
— Това е просто…
— Остави я долу, до Сойер.
— Това е просто една синина. Довърши си работата със Сойер. Аз ще помогна на Аника и…
— Мога и сама! — Леко раздразнена, Аника остави пилето в голяма чиния. — Обичам да се уча. Вече се научих: овкусявам пилето с чесъна и олиото, добавям и подправките. Задушавам зеленчуците. Приготвям ориза.
— Ето, ядоса русалката — пошегува се Дойл и остави Саша върху високо столче. — Ухае великолепно, красавице.
— Благодаря ти. Саша, ти можеш да се погрижиш за раните на Бран, докато той лекува твоите и тези на Сойер. После ще погледне моите. И трябва да хапнем, защото Сойер има нужда от храна. Ранен е и е слаб, защото…
Очите ѝ се наляха със сълзи и заблестяха като зелени езера, преди да се обърне отново към печката.
— Ани, недей! Добре съм!
Когато тя само поклати глава, Сойер понечи да стане. Дойл го натисна обратно на стола.
— Аз ще се погрижа.
Прекоси покрития с килим дървен под, дръпна лекичко косата на Аника. Тя се обърна, сгуши се в обятията му.
— Вярвах! Вярвах, но се боях. Страхувах се, че тя ще ни отнеме Сойер.
— Но не успя. Нашето Точно око я надхитри. Запрати я надалеч и сега всички сме пак заедно.
— Изпълнена съм с любов. — Като въздъхна, Аника отпусна глава върху гърдите на Дойл, погледна в очите на Сойер. — Изпитвам толкова много любов…
— Тъкмо затова сме тук — каза Сойер. — Вярвам в това.
— Ще му е нужно известно време да се възстанови — отбеляза Бран. — Лекарството е силна храна и почивка.
— И бира — добави Сойер.
— Това се разбира от само себе си. А сега ти. — Бран се обърна към Саша.
— Не виждам чашата с вино.
— Ще я получиш. — Дойл притисна устни към челото на Аника, побутна я обратно към печката. — Готвѝ.
— Ще го направя. И ще е много вкусно.
Докато Дойл наливаше вино, Бран нави крачола на Саша. Избълва куп ругатни при вида на възпалените следи от нокти върху глезена ѝ.
— Синини и драскотини, а!
— Не знаех, че е толкова зле, честно. — Тя пое предложеното от Дойл вино, отпи бързо. — Сега, като го видях, ме заболя повече.
Бран взе чашата от нея, прибави няколко капки от едно шишенце от своето сандъче с лекове.
— Изпий го бавно и дишай дълбоко — нареди ѝ. — Ще щипе.
Саша започна да отпива бавно, да диша дълбоко и когато усети щипането — сякаш я ужилиха рояк гневни оси, — сграбчи ръката на Дойл.
— Съжалявам. Съжалявам, скъпа. Още минутка. Раната се е инфектирала.
— Тя е добре. Добре си, нали? — Дойл примами погледа ѝ към себе си, докато Сойер я галеше по гърба. — Страхотна кухня имаш, русокоске. Готвачка като теб трябва да подскача от радост.
— Да. Харесва ми… ох, божичко!… Особено шкафовете. Цял километър са, а и тези витрини от оловно стъкло… Също и прозорците. Сигурно влиза много светлина.
— Тя трябва да пийне още — процеди Бран през зъби. — Сойер!
— Изпий го. — Сойер поднесе чашата към устните ѝ. — После ще си направим състезание по готвене ти, аз и Аника — добави той.
— Дадено. — Тя изпусна дълъг, треперлив стон. — Най-после! — въздъхна облекчено, когато Бран покри раната с хладния, успокояващ балсам.
— Ти си герой. — Дойл я потупа по рамото.
— Твой ред е — обърна се Саша към Бран.
— Дай си минутка почивка — и на мен. — Бран седна до нея. — После ще се лекуваме взаимно. А докато хапваме, мисля, че Сойер има какво да ни разкаже.
— Повярвайте ми — отвърна Сойер, — историята си я бива!
В кухнята имаше дълга маса — от задната страна с пейки, от предната със стъклени столове, подредени дъгообразно. Седнаха един до друг, за да хапнат от ястието на Аника, със самун пълнозърнест хляб и прясно масло, с бира и вино. И с историята на Сойер.
— Когато я приближих — впрочем трябваше да форсирам компаса — обърна се Сойер към Бран, — тя се опитваше да управлява триглавото куче, което бе яхнала.
— Същото, което ти застреля и в трите глави — уточни Саша.
— С три изстрела. — Сойер изобрази пистолет с пръстите си, каза „бум!“ — Нейното внимание бе насочено към Бран.
— Решила е, че надвие ли магьосника, ще надвие всички ни. — Дойл загреба от пилето. — Не е вкусно, Аника.
— О!
— Невероятно вкусно е!
Тя се засмя, размърда се доволно върху пейката, докато Дойл си сипваше още. После облегна глава върху рамото на Сойер.
— Моят храбрец!
— Защото не мислех за това — там е номерът. Тя ви следеше с очи, опитваше се да обуздае звяра си. Не видя, че я приближавам.