Тя свали маската от лицето си и я хвърли на масата в центъра на фоайето, след което въздъхна, когато хладният вятър докосна сгорещената й кожа.
— Е? — попита тя и се облегна на стената зад вратата на спалнята си.
Дориан я приближи бавно и спря на ръка разстояние от нея.
— Напусна бала без да се сбогуваме — рече той и се подпря на стената зад главата й. Тя повдигна очи и се загледа в черния ръкав, увиснал над косата й.
— Впечатлена съм, че пристигна толкова бързо, при това без антураж придворни дами. Може би трябва да опиташ кариерата на асасин.
Той отдръпна косата от лицето си.
— Не ме интересуват придворните — каза с прегракнал глас и я целуна.
Беше топъл, а устните му — гладки. Селена изгуби представа за времето и пространството и бавно отвърна на целувката му. Той се отдръпна за миг, погледна към очите й, докато се отваряха, и я целуна отново. Този път бе различно — дълбоко и пълно с желание. Ръцете му бяха едновременно тежки и леки, а стаята се завъртя около нея. Не можеше да спре. Харесваше й да я целува, харесваше аромата и вкуса му. Усещането за него.
Ръката му се уви около кръста й и той я придърпа към себе си, а устните му се притиснаха към нейните. Тя постави ръка на рамото му, а пръстите й опипаха мускулите под него. Колко различен го виждаше сега, отколкото по време на първата им среща в Ендовиер. Отвори очи. Ендовиер. Защо се целуваше с престолонаследника на Адарлан? Пръстите й се отпуснаха и ръцете й паднаха до нея.
Той отдръпна лице й и се усмихна. Беше заразно. Дориан се приведе напред, но тя постави два пръста на устните му.
— Трябва да си лягам — рече му. Той повдигна вежди. — Сама — добави тя.
След това свали пръсти от устните му. Той се опита да я целуне, но тя с лекота мина под ръката му и посегна към дръжката на вратата на спалнята си. Отвори я и се промъкна вътре, преди той да успее да я спре.
След това надникна във фоайето и остана загледана в него, докато той продължаваше да се усмихва.
— Лека нощ.
Дориан се приведе от вратата и приближи лице до нейното.
— Лека нощ — прошепна той, а тя не го спря, когато я целуна отново. Той прекъсна целувката и се отмести, преди да е готова, и тя едва не падна на пода.
Дориан се разсмя тихо.
— Лека нощ — каза тя и се изчерви.
И той си тръгна.
Селена отиде до балкона и отвори вратите, за да се охлади на нощния въздух. Вдигна ръка до устните си и се загледа в звездите. Усети как сърцето й започва да натежава.
Дориан се прибра бавно в покоите си, а сърцето му препускаше бясно. Все още можеше да усети вкуса на устните й, аромата на косите й, сиянието в очите й, осветени от огъня на свещите. По дяволите последствията! Щеше да намери начин това да се случи, да бъде с нея. Трябваше. Жребият бе хвърлен. Оставаше му единствено да изчака какво ще му се падне.
В градината капитанът на стражата стоеше и гледаше към младата жена на балкона. Тя танцуваше сама, загубена в мечтите си. Но той знаеше, че тези мечти не включват него.
Тя спря и погледна нагоре. Дори оттук можеше да види, че се е изчервила. Изглеждаше млада... не. Нова.
Сърцето го заболя.
Но не спря да я гледа, докато тя не въздъхна и не се прибра в стаята си.
Така и не си направи труда да погледне надолу.
40.
Селена простена, когато нещо студено и влажно погали бузата й, а след това започна да облизва лицето й. Отвори едно око и видя кученцето да я гледа и да върти опашка.
Тя се намести в леглото и се намръщи на слънчевата светлина. Не искаше да се успива. След два дни имаше изпитание и трябваше да тренира. Това бе последното препятствие преди финалния дуел и то щеше да определи четирима финалисти.
Селена потърка едно око и почеса кученцето зад ушите
— Пишкало ли си някъде? Трябва ли да ти се карам?
— Съвсем не — обади се някой и вратата на спалнята отвори. Дориан. — Отведох я сутринта на разходка заедно с другите кучета.
— Не е ли малко рано за посещения? — усмихна се немощно тя, докато той приближаваше.
— Рано ли? — разсмя се принцът и седна на леглото. Тя се отдръпна. — Вече е един следобед! — Филипа ми каза, че си спала като труп цяла сутрин.
Един! Нима бе толкова късно? Ами уроците с Каол?
Тя се почеса по носа и сложи кученцето в скута си. Единственото й успокоение бе, че нищо лошо не се е случило предишната нощ, иначе досега да е разбрала. Почти въздъхна от облекчение, макар да бе гузна за твърде малкото доверие, което имаше на Нехемия. Това все още я караше да се чувства нещастна.