— Нали не вярваш, че онова момиче е истинска дама?
— Не е ли? — Сърцето на Калтейн прескочи един удар. Перингтън се усмихна и й разказа всичко.
Когато приключи, Калтейн го гледаше изгубила ума и дума. Асасин. Лилиан Гордайна бе Селена Сардотиен, най-известният асасин на света. И бе вкопчила ноктите си в сърцето на Дориан. Ако искаше ръката му, Калтейн трябваше да е много, много по-умна. Да разкрие Лилиан можеше и да не е достатъчно и нямаше как да си позволи да рискува.
Парникът бе притихнал, все едно е затаил дъх.
— Как бихме могли да оставим нещата така? Не можем да позволим на принца да рискува така живота си!
Лицето на Перингтън се размърда и разкри нещо болезнено и грозно, но това стана толкова бързо, че тя почти не го забеляза. Чуваше биенето на собственото си сърце и имаше нужда от лулата си, за да се успокои, преди да изпадне в истерия.
— Не можем — отвърна Перингтън.
— Но как да я спрем? Да кажем на краля?
Перингтън поклати глава и постави ръка върху дръжката на меча си, замислен за миг.
Тя се загледа в един розов храст и прокара пръст по бодила му.
— Тя ще се изправи в дуел срещу останалите шампиони — каза бавно той, — А преди дуела ще вдигнем тост в чест на боговете. — Дъхът на Калтейн секна, може би заради стегнатия й корсет. Тя свали ръка от тръна. — Щях да те помоля да вдигнеш тоста като символ на Богинята. Може би е възможно да сипеш нещо в чашата й.
— И да я убия, аз? — Едно бе да наеме някого. Но да го извърши лично.
— Не, не — вдигна ръце херцогът. — Кралят обаче е съгласен, че трябва да се вземат мерки, така че Дориан да помисли. че е станал инцидент. Ако й сипем лека доза кърваво проклятие, не смъртоносна, но колкото да изгуби самоконтрол, това ще даде на Каин нужното му предимство.
— Той не може ли да я победи? По време на дуелите често се случват инциденти.
Главата я заболя още по-силно и цялото й тяло запулсира. Може би щеше да й е лесно да я упои.
— Каин смята, че може, но аз не обичам да поемам рискове. Перингтън я сграбчи за ръцете. Пръстенът му бе леденостуден до кожата й. Тя сподави подтика да се отдръпне.
Не искаш ли да помогнеш на Дориан? Веднъж щом се отървем от нея. „Тогава ще е мой. Така, както трябва.”
И все пак. Да убие заради него.
Но щеше да бъде неин.
— Ще го вкараме в правия път, нали — довърши Перингтън с такава усмивка, че инстинктите й закрещяха да побегне и никога повече да не поглежда назад.
Ала в ума си виждаше трона, короната и принца до себе си.
— Кажи ми какво трябва да сторя — каза тя.
41.
Часовникът удари десет пъти и седналата на малкото бюро в спалнята си Селена вдигна очи от книгата. Трябваше да спи или поне да опита. Лапичка, която дремеше в скута й, се прозя широко. Селена я почеса зад ушите и прокара ръка по страницата на книгата.
Знаците на Уирда сякаш се взираха в нея, а сложните криволици и ъгли й говореха на език, който тя все още не можеше да разбере. Колко ли време бе отнело на Нехемия да го научи? Отново се запита как можеха още да имат сила, след като магията си бе отишла?
Не бе виждала Нехемия от бала миналата нощ, не бе дръзнала да я приближи или да каже на Каол какво е научила за нея. Принцесата я бе излъгала за уменията си в езика и за това какво знае за Знаците, но може би си имаше причина да го направи. Селена бе сбъркала на бала миналата нощ, като бе повярвала, че Нехемия е способна на ужасни неща. А тя бе една от добрите. Не можеше да се цели в Селена, не и след като е нейна приятелка. След като беше нейна приятелка.
Селена преглътна и отгърна страницата. Сърцето й спря.
Пред нея бяха символите, които бе видяла по телата. От някого преди векове в полето бе написано обяснението:
За жертвоприношения към ридерак — оградете площта с кръвта на жертвата. Веднъж щом съществото бъде призовано, Знаците ще ви покажат как да извършите размяната — съществото ще ви даде силата на жертвата си срещу плътта й.
Селена се опита да удържи ръцете си да не треперят, докато прелистваше страниците в търсене на нещо за знаците, които бе намерила под леглото си. Когато книгата не й разкри нищо, тя се върна на призоваващото заклинание. Ридерак — това ли бе името на съществото? Но какво ли представляваше то? И откъде го призоваваха, ако не от...
Портите на Уирда.
Тя притисна очи с длани. Някой използваше Знаците, за да отваря портал, през който да призовава създанието. Бе невъзможно, понеже магията си бе отишла, но текстът казваше, че Знаците на Уирда съществуват извън магията. Ами ако все още имаха сила.