Срещна погледа на Грейв и се усмихна, след което приклекна и хвана жезъла с две ръце.
„Нямаш представа в какво се забъркваш, дребосъко."
Грейв я нападна точно според очакванията й — като замахна към центъра на жезъла с надеждата да го счупи.
Селена обаче се извъртя. Той уцели въздуха, а тя го удари в гърба. Мъжът се олюля, но остана на крака, завъртя се на пети и отново нападна.
Този път тя пое удара му, но наклони жезъла така, че да го направи с долната му половина. Дървото блокира острието и Селена скочи към Грейв, като използва силата на собствения му удар, за да го халоса с горната част на жезъла право в лицето. Той се олюля, но юмрукът й вече го очакваше. Щом го заби в носа му, се наслади на болката и на звука от счупените кости. Отскочи назад, преди той да има шанса да й отвърне. Кръв шурна от носа му.
— Кучка! — изсъска той и отново замахна.
Тя посрещна острието му, хванала жезъла с две ръце, и блокира меча.
Блъсна го и се завъртя, след което го удари по главата с върха на жезъла. Грейв отново залитна, но не падна. Избърса окървавения си нос и очите му заблестяха. Сипаничавото му лице се изопна и той нападна, като замахна право към сърцето й.
Но прекалено бързо и прекалено необуздано, за да спре.
Селена приклекна и замахна към краката му, докато острието минаваше над главата й. Той дори не успя да извика, докато падаше, нито пък съумя да вдигне оръжието си, когато тя стъпи на гърдите му и опря железния връх на жезъла.
— Казвам се Селена Сардотиен — прошепна тя. — но все едно дали името ми е Селена, Лилиан или „кучка", защото мога да те победя, както и да ме наричаш.
Тя му се усмихна, докато се изправяше. Той остана втренчен в нея, а счупеният му нос бе увиснал на една страна. Селена извади носната кърпичка от джоба си и я хвърли на гърдите му.
— Задръж я — каза тя, преди да се отдалечи.
Бе пресрещната от Каол веднага след като прекрачи тебеширената линия на кръга.
— Колко време ми отне? — Видя, че Нехемия се е ухилила и вдигна жезъла, за да я поздрави.
— Две минути.
Тя се усмихна на капитана. Дори не се бе задъхала.
— По-бързо от Каин.
— И определено по-драматично — отвърна Каол. — Нужна ли бе наистина кърпичката?
Тя прехапа устни и понечи да отговори, но кралят се изправи. Тълпата притихна.
— Вино за победителите — рече той и Каин зае мястото си пред масата на владетеля. Селена остана при Каол.
Кралят махна на Калтейн, която послушно вдигна сребърния поднос с двата бокала.
Тя поднесе единия на Каин, след това отиде до Селена, даде й другия и спря пред масата на краля.
— Слава на Великата богиня — рече Калтейн мелодраматично и на Селена й се прииска да я удари. — Нека това бъде дарът ви към Великата майка, която е родила всинца ни. Пийте и нека Нейната сила ви благослови и възвърне силите ви.
Кой бе измислил тази нелепа реч? Калтейн им се поклони и Селена вдигна бокала към устните си. Кралят й се усмихна и тя се опита да не потръпва. Когато изпи виното, Калтейн пое бокала, направи реверанс на Каин, преди да вземе и неговия, и се отдалечи. „Победи. Победи. Победи го бързо!"
— Готови — нареди кралят. — Започвате, когато ви дам знак!
Селена погледна към Каол. Нямаше ли да й дадат малко почивка? Дори Дориан повдигна вежди към баща си, но кралят отказа да му обърне внимание.
Каин изтегли меча си и се ухили, като приклекна в центъра на кръга.
Щеше да го залее с обиди, ако Каол не бе докоснал рамото й. Лешниковите му очи бяха пълни с емоция, която тя не разбираше. В лицето му имаше сила, която намираше за изключително красива.
— Недей да губиш — прошепна й той толкова тихо, че само тя можеше да го чуе. — Не желая да те ескортирам по целия път обратно към Ендовиер.
Светът потъна в мъгла, щом тя пристъпи напред, вдигнала глава, без да обръща внимание на яростния поглед на краля.
Каин приближи и широкият му меч заблестя. Селена си пое дълбоко въздух и влезе в кръга.
Завоевателят на Ерилея вдигна ръце.
— Начало! — изрева той и Селена тръсна глава, за да я прочисти от замайването. Каин започна да я обикаля. Догади й се, а мускулите й се стегнаха. По някаква причина продължаваше да бъде замаяна. Стисна зъби и премигна. Трябваше да използва силата му срещу него.
Но Каин нападна по-бързо от очакваното. Тя отклони меча му с широката страна на жезъла, и отскочи назад, когато чу, че дървото изскърцва.
Бе ударил толкова бързо, че я бе принудил да поеме острието. То потъна навътре в дървото и ръцете я заболяха от удара. Преди да успее да се възстанови, Каин извади меча от оръжието й и нападна отново. Тя успя само да отбие атаката с върха на жезъла. Чувстваше кръвта си гъста и бавна. Зави й се свят. Да не се бе разболяла? Гаденето не минаваше.