— Аз — започна Селена на общия език и направи гримаса. Почувства се виновна, задето е оставила Нехемия встрани от разговора за толкова време. А и наистина щеше да е хубаво, ако принцесата овладееше и двата езика. Всеки път обаче бе трудно да убеди Каол да я пусне да се видят. Той настояваше да ги държи под око. Никога нямаше да се съгласи на уроци. — Не знам дали мога да те науча на езика си както трябва — излъга Селена.
— Глупости — отвърна Нехемия, — ще ме научиш. Всяка вечер по един час, след като приключиш заниманията си с... този тук, каквито и да са те.
Нехемия вдигна брадичка, за да покаже, че това не е предложение, на което можеш да откажеш. Селена преглътна и направи всичко възможно да изглежда мила, когато се обърна към Каол. Стражът ги наблюдаваше с вдигнати вежди.
— Тя иска да я обучавам всяка вечер по един час.
— Опасявам се, че не е възможно — каза той. Тя послушно преведе. Нехемия го изгледа по начина, който обикновено караше хората да треперят.
— Защо? — След което премина на ейлвийски. — Тя е по-умна от повечето хора в този замък.
Каол, за щастие, я разбра.
— Не мисля, че.
— Аз не съм ли принцесата на Ейлве?
— Ваше Височество. — започна Каол, но Селена го предупреди с ръка да мълчи. Бяха приближили часовниковата кула, която както винаги се издигаше тъмна и заплашителна.
Пред нея бе коленичил Каин. Бе привел глава, съсредоточен в нещо върху земята.
При звука на стъпките им Каин вдигна глава. Той се усмихна широко и се изправи. Ръцете му бяха покрити с кал, но преди Селена да може да го огледа по-добре и да прецени причините за странното му поведение, той кимна на Каол и зави зад кулата.
— Мръсно животно — процеди Селена, загледана в посоката, в която огромният мъж бе изчезнал.
— Кой е той? — попита Нехемия на ейлвийски.
— Войник от армията на краля — отвърна Селена, — но сега служи на херцог Перингтън.
Нехемия погледна след Каин и тъмните й очи се присвиха.
— Има нещо в него, заради което искам да му зашия един шамар.
— Поне не съм единствена — разсмя се Селена.
Каол не каза нищо и продължи да върви. Двете с Нехемия останаха зад него и докато прекосяваха малкия вътрешен двор, в който се издигаше часовниковата кула, Селена погледна към мястото, където бе коленичил Каин. Разрови калта около странния знак на плочата.
— Какво, мислиш, е това? — попита тя принцесата и посочи към издълбания знак. Защо Каин го бе чистил?
— Знак на Уирда — отвърна принцесата на езика на Селена.
Селена повдигна вежди. Бе просто триъгълник в кръг.
— Можеш ли да го разчетеш? — попита тя. Всичко това й се виждаше доста странно. Знак на Уирда.
— Не — отвърна бързо Нехемия. — Тези знаци са част от древна религия, отмряла преди много време.
— Каква религия? — попита Селена. — Виж, има още един.
Тя посочи символ на няколко крачки от нея. Беше вертикална линия със стърчащ наопаки обърнат връх по средата.
— Остави ги — каза остро Нехемия и Селена премигна. —
Има си причина тези неща да бъдат забравени.
— За какво говорите? — Попита Каол. Тя му преразказа разговора. Когато завърши, той сви устни, но не каза нищо.
Продължиха по пътя си и Селена видя още един знак. Бе в странна форма — като малък диамант с две стрели, забити в него. Върхът и дъното на диаманта бяха свързани в странна линия, която го караше да изглежда напълно симетричен. Дали кралят бе наредил да ги издълбаят в плочата преди строежа на часовниковата кула, или бяха по-древни?
Нехемия гледаше към челото й, а Селена попита:
— Има ли кал по лицето ми?
— Не — отвърна някак разсеяно принцесата, а погледът й не изпускаше сбръчканите вежди на Селена. Внезапно Нехемия погледна момичето толкова свирепо, че асасинът се сви. — Сигурна ли си, че не знаеш нищо за Знаците на Уирда?
Часовникът на кулата удари.
— Не — отвърна Селена, — не знам нищо за тях.
— Криеш нещо — каза тихо принцесата на ейлвийски. Не звучеше обвинително. — Ти не си такава, каквато изглеждаш, Лилиан.
— Ами... надявам се, че не съм обикновена придворна — отвърна тя колкото се може по-дръзко. След това се ухили, с надеждата, че Нехемия ще спре да говори толкова странно и да се взира във веждите й. — Можеш ли да ме научиш на ейлвийски?
— Стига ти да ме научиш на глупавия си език — каза принцесата, но все още звучеше леко дистанцирана. Какво бе видяла, че да започне да се държи така?
— Става — усмихна се немощно Селена. — Само не му казвай. Капитан Уестфол ме оставя насаме следобед. Часът преди вечеря е идеален.
— Тогава ще дойда утре в пет — рече Нехелия. Принцесата се усмихна и тъмните й очи заблестяха. След това тръгна отново, а Селена нямаше друг избор, освен да я последва.