Разклати преждата в ръката си. Конецът бе съвсем изтънял. Остави свещта долу и върза за конеца края на втората прежда. Може би трябваше да вземе и трета.
Поне имаше въглени.
Избра средната врата, най-вече защото бе най-близка. От другата страна стълбището продължи да слиза надолу. Толкова надолу, че тя се запита дали вече не се намира под замъка. Коридорът стана студен и влажен, а пламъкът от свещта на Селена затрептя от влагата.
Вече бе минала няколко арки, но продължи да върви право напред. Ставаше все по-влажно. Вода капеше от стените и камъните под краката й станаха хлъзгави от лишеите, обрасли ги през вековете. Червените й кадифени обувки подгизнаха. Сториха й се невероятно тънки до дебелия камък.
Тъкмо се канеше да се върне назад, когато чу звука.
Някъде наблизо течеше вода, макар и бавно. А коридорът ставаше по-светъл. В него грееше луната.
Преждата й свърши и тя я остави на земята. Нямаше повече завои, които да отбелязва. Знаеше какво е това и в същото време не смееше да се надява, че е то. Побърза напред и се хлъзна два пъти. Сърцето й биеше толкова силно, че щеше да я оглуши. Пред нея се появи арка, а от другата й страна.
Селена се загледа в канала, който излизаше от замъка.
Не миришеше особено приятно.
Меко казано.
Застана от едната му страна и разгледа отворената врата. Тя водеше до широк поток, който несъмнено се изливаше в Ейвъри или в морето. Нямаше стражи и ключалки, само една решетка, вдигната колкото да пропуска боклуците под себе си.
На двата бряга имаше вързани четири малки лодки и няколко врати — някои от тях дървени, а други железни — водеха към изхода. Вероятно бе път за бягство за краля, макар че, предвид състоянието на лодките, Селена се запита дали той знае за него. Приближи желязната решетка и пъхна ръка в един от процепите й. Нощта бе хладна, но не и леденостудена. От другата страна на потока се издигаха дървета. Бе в задната част на замъка, тази, която гледаше към морето.
Дали отвън имаше стражи? Тя намери камък на земята паднал от тавана — и го хвърли във водата пред портата. Не се чу звук от дрънчене на броня, нито мърморене и ругатни. Огледа другата страна. Имаше лост, който да вдигне портата за лодките. Селена го натисна, свали плаща си и изпразни джобовете си. Хвана здраво лоста, а после стъпи първо с единия, а после и с другия си крак на вратата.
Лесно щеше да я отвори. Почувства се безразсъдна. и свободна. Какво търсеше изобщо в този дворец? Какво имаше да доказва в това състезание? Че е най-добрата? Та тя бе Асасина на Адарлан! Разбира се, че е най-добрата!
Вече сигурно бяха пияни. Щеше да вземе някоя от по здравите лодки и да изчезне в нощта. Селена започна да се катери обратно. Палтото щеше да й трябва. Глупаци. Смятаха, че могат да я опитомят. Нея!
Подхлъзна се на едно влажно стъпало. Едвам сподави вика си и сграбчи решетките. Прокле, когато коляното й се удари в портата. Тя се вкопчи във вратата и притвори очи.
Това бе само вода.
Успокои сърцето си и остави краката си отново да намерят опора. Луната почти я заслепяваше. Бе толкова ярка, че звездите почти не се виждаха.
Знаеше, че може да избяга с лекота.
Но и че ще е глупаво да го прави. Кралят щеше да я намери по един или друг начин. Каол щеше да бъде разжалван. Принцеса Нехемия щеше да остане сама и...
Селена вдигна глава. Нямаше да избяга като обикновен престъпник. Щеше да се изправи срещу всички тях, включително и срещу краля, и да спечели честно свободата си. А и защо да не се възползваше от храната и тренировките, които й предлагаха безплатно? Освен това трябваше да подготви провизии за бягството си, което щеше да отнеме седмици.
Защо да бърза?
Селена се върна назад и взе наметалото си. Щеше да спечели. И тогава, ако й се наложеше да избяга от службата при краля. вече знаеше как.
Въпреки всичко Селена напусна с нежелание мястото. Бе благодарна на тишината в коридора, докато се катереше нагоре. Краката я заболяха от толкова много стълби.
Постъпваше правилно.
Скоро се озова между другите два портала. Какви ли разочарования я очакваха, ако минеше през някой от тях? Бе загубила интерес.
И тогава вятърът повя отново, толкова силно, че Селена отстъпи крачка назад. Косъмчетата на ръцете й настръхнаха, когато пламъчето на свещта й се наклони към тъмнина, по-черна от останалите. Във вятъра се чуваше шепот на гласове, които й говореха на отдавна забравени езици. Тя потрепери и реши да провери какво има в другия портал — този, който бе от лявата й страна.