Да последва призрачни гласове навръх Самхейн нямаше да й донесе нищо хубаво.
Въпреки вятъра проходът бе топъл. С всяка следваща стъпка шепотите зад гърба й заглъхваха. Когато се изкачи по-нагоре, вече чуваше само звука от собственото си тежко дишане. До върха нямаше криволичещи проходи, само един прав коридор, който изглеждаше безкраен. Краката й вече бяха уморени, но тя продължи по него. След известно време с изненада чу музика.
Всъщност беше шум от голяма веселба. От прозорец или врата се процеждаше светлина.
Селена зави зад ъгъла и изкачи малко стълбище, което я изведе до много по-малък коридор. Таванът бе толкова нисък, че трябваше да се наведе, докато приближаваше светлината. Оказа се, че сиянието не идва от врата или прозорец, а от бронзова решетка.
Селена премигна и установи, че наблюдава отгоре пира в Голямата зала.
Дали тези тунели не бяха за шпиони? Тя се намръщи от това, което видя. Стотина души ядяха, пееха и танцуваха. Сред тях бе и застаналият до един старец Каол, който говореше.
И се смееше!
Щастието му я макара да се изчерви. Селена загаси свещта си и погледна към другия край на огромната зала. Забеляза още няколко решетки по тавана, но не видя някой да наднича иззад тях.
Сведе поглед към танцуващите. Сред тях имаше и няколко шампиони. Те бяха облечени добре, ала не достатъчно, че да прикрият неумението си в танците. Нокс, който се бе превърнал в неин спаринг-партньор, танцуваше прилично, може би една идея по-елегантно от останалите, но въпреки това на Селена й бе мъчно за дамите му. Но.
Останалите шампиони бяха тук, на пира, а тя — не. Селена се вкопчи в решетките и притисна лицето си към тях, за да огледа забавата по-добре. Видя още от тях край масата, дори хлапето Пелор, и то близо до Каол! Някакъв непохватен асасин!
Селена се озъби. Как смееха да й откажат да присъства на танците? Сърцето й успокои ритъма си чак когато тя не успя да открие Каин сред празнуващите. Явно държаха и него в клетка. Забеляза обаче престолонаследника, който танцуваше и се задяваше с някаква руса кифла. Искаше да го мрази, че не я е поканил. Вместо това обаче се улови, че го зяпа. Не желаеше да разговаря с него, а просто да го гледа, да наблюдава невероятната му грация, топлотата в очите му, която й напомняше за Сам. Наистина бе Хавилиард, но. въпреки това й се искаше да го целуне.
Селена се намръщи, когато танцът приключи и престолонаследникът целуна ръката на русата жена. Отдръпна се от решетката. Тук коридорът свършваше. Погледна надолу към пира и видя как Каол става и си проправя път към изхода на Голямата зала.
Ами ако провереше стаята й? Щеше да разбере, че не е в нея. А и бе обещал да й донесе нещо от пира.
Селена простена при мисълта за стълбите, които трябваше да изкачи, но взе свещта и се затича обратно към по-високия коридор, като навиваше преждата, докато ходеше. Спусна се бързо надолу, като взимаше по две стъпала наведнъж.
След това излезе от порталите и се стрелна към стълбите на собствената си стая. Малката светлинка се увеличаваше с всяка направена крачка. Ако Каол разбереше за тайния проход, щеше да я хвърли в тъмницата.
Особено предвид това, че проходът можеше да я изведе извън замъка!
Когато стигна покоите си, бе станала вир-вода. Изрита стола, затръшна каменната врата, спусна гоблена над нея и се хвърли на леглото.
След няколко приятни часа на пира, Дориан влезе в покоите на Селена, без да е сигурен какво точно може да намери в стаята на един асасин два часа след полунощ. Главата му бе замаяна от виното и бе много изморен от танците. Бе сигурен, че ако седне, ще заспи. Покоите й бяха тихи и тъмни. Той открехна вратата на спалнята й и надникна вътре.
Селена спеше на леглото си, но все още бе облечена в странната зелена рокля. Сега, когато бе легнала върху червената завивка, й отиваше повече. Златистата й коса бе разпръсната около главата й като ореол, а бузите й бяха поруменели.
До нея имаше разтворена книга, която сякаш очакваше да бъде прелистена. Той остана на прага, уплашен, че ще я събуди, ако направи и крачка повече.
Какъв асасин само. Дори не мръдна. Но в чертите й нямаше нищо, което да подсказва, че е убивала — нито следа от агресия или кръвожадност.
Някак я познаваше. И бе сигурен, че няма да го нарани. Знаеше, че в това нямаше никакъв смисъл, но го усещаше.
Когато говореха, си разменяха остри реплики, но въпреки това той имаше чувството, че може да й сподели всичко. Тя трябваше да чувства същото към него, защо иначе му бе казала за Сам? Който и да бе той. И сега Дориан се намери тук посред нощ. Тя флиртуваше с него, но дали бе истинско? В следващия момент чу стъпките на Каол, а миг по-късно стражът го дръпна за ръката.