И все пак.
Селена изруга, но бързо сложи верижката на врата си. Бе лека и топла. След това вдигна завивките до брадичката си и затвори очи в очакване да заспи или някоя ноктеста лапа да я обезглави.
Дано това да беше сън. Дано беше халюцинация!
Селена стисна верижката. Да спечели съревнованието и да стане кралски шампион — до тук добре, такъв бе планът. Но какви бяха мотивите на Елена? Ерилея имаше нужда от шампион, който да разбира тегобите на хората. Това също бе ясно. Но защо трябваше Елена да й го казва? И как се връзваше то с първата й заповед — да унищожи злото, което се спотайва в замъка?
Селена се пое дълбоко въздух и потъна по-навътре във възглавниците. Как можа да бъде толкова глупава и да отвори тайната врата навръх Самхейн? Сама си бе докарала тази беля на главата!
Отвори очи и се загледа в гоблена.
„Нещо зло се спотайва в замъка. унищожи го.”
Нямаше ли си достатъчно грижи и без това? За втората заповед нямаше проблем, но първата можеше да я насади на пачи яйца. И без това не можеше да щъка из замъка просто така.
Но ако наистина имаше някаква зла сила, не само нейният живот бе застрашен. Тя нямаше да има нищо против, ако това нещо унищожеше Каин, Перингтън, краля и Калтейн Ромпие. Но ако Нехемия или дори Каол и Дориан пострадаха.
Селена потръпна. Можеше да огледа гробницата за някакъв намек от какво точно естество е заплахата. А и така имаше шанс да разбере нещо за целите на Елена.
А ако не постигнеше нищо, поне щеше да знае, че е опитала. Призрачният вятър отново повя и изпълни стаята й с уханието на рози.
Мина доста време, докато Селена успее отново да потъне внеспокоен сън.
26.
Вратите на спалнята й зейнаха. Селена веднага скочи на крака със свещник в ръката.
Каол обаче не й обърна внимание, а влетя вътре стиснал зъби. Тя простена и отново се отпусна в леглото си.
— Човек, ти никога ли не спиш? — промърмори Селена и придърпа завивките над себе си. — Нали празнуваше до сутринта?
Той постави едната си ръка върху меча, а с другата отметна завивките й и я издърпа от леглото.
— Къде беше снощи? — попита той.
Тя отблъсна страха, който стегна гърлото й. Нямаше как да е научил за прохода.
— Тук, разбира се — усмихна му се тя, — нали ме посети, за да ми дадеш това?
Измъкна лакътя си от хватката му и размаха пръсти под носа му, като показа аметистовия пръстен.
— За няколко минути. А през останалото време?
Тя отказа да отстъпи, докато той огледа първо лицето, а после ръцете и останалата част от тялото й. Тя му върна услугата. Черната му туника бе разкопчана към гърдите, а късата му коса бе разрошена и имаше нужда от гребен.
Очевидно бързаше за някъде.
— Какво толкова се е случило? Нали имахме изпитание тази сутрин? Тя разгледа ноктите си в очакване на отговор.
— Отменено е. Още един шампион е намерен мъртъв в стаята си. Ксавие, крадецът от Мелисанде.
Тя срещна погледа му, а после отново загледа ноктите си.
— И смяташ, че аз съм го направила.
— Надявам се, че не! Половината труп е изяден.
— Изяден? — сбърчи нос тя. — Отвратително. Вероятно Каин го е направил, той изглежда способен на подобно нещо.
Стомахът й обаче се сви. Още един шампион бе убит. Дали това не бе дело на същото зло, за което бе споменала Елена в съня й? Явно Окоядеца и останалите двама не бяха жертви на нещо случайно. Някой елиминираше шампионите един по един.
— Колко ти е забавно, че един човек е умрял — въздъхна Каол.
Тя му се усмихна.
— Каин е най-вероятният извършител. Идваш от Аниели знаеш по-добре от мен какви хора живеят в Планините на Белия зъб.
Той прокара ръка през късата си коса.
— Внимавай кого обвиняваш. Каин е животно, но е шампион на херцог Перингтън.
— А аз съм шампион на принца — отметна косата си тя. — Мисля, че мога да обвинявам, когото си искам.
— Кажи ми честно къде беше миналата нощ?
Тя изправи рамене и погледна право в златистокафявите му очи.
— Стражите ми ще потвърдят, че цяла нощ съм била тук. Ако кралят иска да ме разпита обаче, ще му кажа, че мога да разчитам и на твоето свидетелство.
Каол погледна към пръстена й. Тя сподави усмивката си, когато бузите му поаленяха леко.
— Сигурен съм, че ще си дори още по-доволна да научиш, че днес няма да имаме урок.
Тя се ухили и въздъхна с пресилено задоволство, докато се прибираше обратно под завивките.
— И още как. — След това вдигна одеялото до брадичката си и запърха с клепки. — А сега излез. Смятам да отпразнувам това с още около пет часа сън.