Някой бе отворил гръдния кош на Ксавие, за да изтръгне жизнените му органи. От тях нямаше и следа, което означаваше, че или този някой ги е преместил, или са изядени. Издълженото лице на крадеца все още бе изкривено в беззвучен писък.
Това не бе случайно убийство. В главата на Ксавие имаше дупка и Селена видя, че мозъкът също липсва. Кървавите петна по стената изглеждаха все едно някой е писал, но тя се опита да не ги зяпа.
Знаци на Уирда. Три Знака на Уирда оформяха ред, който някога трябваше да е изписвал кръг около тялото.
— Богове — пророни един от стражите, след като минаха покрай сцената на убийството.
Нищо чудно, че Каол бе толкова припрян сутринта! Тя изпъчи рамене. Наистина ли си бе помислил, че тя е способна на това? Глупак! Ако искаше да елиминира опонентите си един по един, щеше да го направи по бърз и чист начин — може би прерязвайки гърлата им или пробождайки ги в сърцето, а най-добре чрез отрова във виното им. Това бе пълна безвкусица. При това странна — Знаците на Уирда означаваха, че не е обикновена касапница, а част от някакъв ритуал.
Някой я приближи от другата страна. Лукавият убиец Грейв наблюдаваше тялото от далечината. Очите му, тъмни и дълбоки като горско езеро, срещнаха нейните. Тя игнорира гнилите зъби, разкрити от усмивката му, и кимна към останките на Ксавие.
— Колко жалко — каза, като нарочно се постара да звучи, все едно не й е мъчно.
Грейв се изсмя и прибра възлестите си пръсти в джобовете на износените си мръсни панталони.
Явно покровителят му не си бе направил труда да го преоблече. Нямаше никакъв вкус, за което говореше и фактът, че го е избрал за свой шампион.
— Жалко наистина — отвърна Грейв и сви рамене, докато минаваше покрай нея.
Тя кимна сдържано и се принуди да замълчи и да продължи да крачи надолу по коридора. Бяха останали само шестнайсет шампиони, а четирима от тях щяха да отидат на финала. Съревнованието ставаше все по-оспорвано. Трябваше да е доволна от това, че Ксавие вече не участва в него.
Но не беше.
Дориан замахна с меча си и изпъшка, когато Каол с лекота блокира удара му и контраатакува. Мускулите му, които не бяха натоварвани от седмици, протестираха, а постоянните атаки го задъхваха.
— Така става, като се занемариш — изсмя се Каол, отстъпи настрана и остави Дориан да залитне напред. Помнеше, когато принцът му бе равностоен съперник, макар това да бе доста отдавна. Дориан обичаше мечовете, но голямата му страст си оставаха книгите.
— Имах работа — отвърна Дориан и нападна.
Каол го блокира, след това започна лъжлива атака и я завърши с толкова силен удар, че Дориан отстъпи назад. Капитанът внезапно се ядоса.
— Голяма работа, наистина. Успя да се скараш с херцог Перингтън. Дориан замахна отново, а Каол дори не отвърна на атаката му.
— А може би имаш предвид тайните си срещи със Сардотиен? — Пот изби по челото на Каол. — От колко време продължава това?
Дориан изръмжа, когато Каол нападна и го принуди да отстъпи назад. Краката го боляха от усилието.
— Не е това, което си мислиш — процеди принцът през зъби. — Не спя с нея. Преди миналата нощ съм я посещавал само веднъж и тя не ме посрещна особено приветливо, така че не бери грижа.
— Поне един от вас има някакъв останал здрав разум. — Каол удряше с такова умение, че Дориан му се възхити. — Ти очевидно си изгубил своя.
— Ами ти? — попита принцът. — Да не очакваш да те похваля, задето цъфна в стаята й в същата нощ, когато един от шампионите ни умря?
Опита се да измами с лъжлив удар, но Каол не се хвана. Вместо това го халоса така, че Дориан се олюля.
— Добре де — направи гримаса принцът, като видя яростта в очите на Каол. — Това си беше евтин номер. — След което блокира още един удар. — Но все още чакам отговор.
— Може би няма такъв. Както каза ти, не е това, което си мислиш.
— Очите на Каол заблестяха и преди Дориан да успее да отвърне, той рязко смени темата. — Как върви дворцовият живот? — попита задъхан. Принцът направи гримаса. Затова бе тук. Ако прекараше още малко време в двора на майка си, щеше да полудее. — Толкова ли е зле?
— Млъквай — изсъска Дориан и удари меча си в този на Каол.
— Би било ужасно да съм на твое място днес. Вероятно всички дами искат да ги защитиш от убиеца зад стените ни — ухили се Каол. Усмивката обаче не докосна очите му. Тренировката в замък, в който има пресен труп, бе нещо, което Дориан не очакваше от Каол. Принцът знаеше колко много означава постът на капитан на стражата за приятеля му.
Внезапно Дориан спря и изправи рамене. Каол имаше по-важна работа от това да го забавлява.