Стражите щяха да се намесят, за да ги разтърват, и Каол никога повече нямаше да я пусне да види Нехемия, а още по-малко да я оставя сама с нея в покоите или пък да тренира до късно с Нокс.
Затова Селена се усмихна престорено, изпъна рамене и каза:
— Върви на майната си, Каин.
Каин и Верин се изсмяха, но докато двете с Нехемия се отдалечаваха, принцесата продължи да стиска ръката й. Не от страх или гняв, а само за да й каже, че разбира. и че е до нея. Селена също стисна ръката й благодарно. От много време не бе имало никой, който да се грижи за нея.
Чувството й хареса.
Каол стоеше с Дориан в сенките на просторния вътрешен балкон и гледаше как асасинът бие едно чучело, разположено в центъра на залата. Бе му изпратила съобщение, че иска да потренира за няколко часа и той бе поканил Дориан да гледат заедно. Може би така принцът щеше да разбере защо тя е такава заплаха за него. За всички.
Селена изпъшка, докато нанасяше удар след удар по чучелото, като редуваше ляв с десен. Отново и отново, все едно се мъчеше да изкара от себе си нещо, което я тормози.
— Изглежда по-силна отпреди — каза тихо принцът. — Свършил си добра работа и отново е във форма.
Селена продължи да налага чучелото, като се привеждаше, за да избегне невидимите му удари. Стражите на вратата я наблюдаваха с безизразни лица.
— Смяташ ли, че има шанс срещу Каин?
Селена завъртя крак във въздуха и удари чучелото в главата. То се върна на мястото си, но ударът щеше да зашемети всеки нормален човек.
— Може би, ако запази спокойствие по време на дуела — отвърна Каол. — Тя обаче е дива и непредсказуема. Трябва да се научи да контролира емоциите си, особено гнева.
Това беше вярно. Капитанът не знаеше дали е заради времето, изкарано в Ендовиер, или заради занаята й на асасин. Но какъвто и да бе източникът на гнева, тя така и не можеше да се отърве от него.
— Кой е този — попита нервно Дориан, когато Нокс влезе в залата и приближи Селена.
Тя направи пауза и потърка кокалчетата на юмруците си, след което избърса потта от очите си и му махна.
— Нокс — отвърна Каол, — крадец от Перант. Шампионът на министър Йовал.
Нокс каза нещо, което разсмя Селена. Той също се смееше.
— Още един приятел? — повдигна вежди Дориан, когато Селена показа един от ударите си на Нокс. — Та тя му помага.
Всеки ден. Обикновено остават след уроците, когато останалите приключат.
— И ти им го позволяваш?
Каол скри яда си от тона на Дориан.
— Само кажи и ще го прекратя.
Дориан остана загледан в тях за още един момент.
— Не. Нека си тренират. Другите шампиони са свирепи животни. Един съюзник в повече няма да й навреди.
— Така е.
Дориан напусна балкона и потъна в сенките на коридора зад тях. Каол го изпрати с поглед и въздъхна, когато червеният плащ се развя зад гърба на принца. Познаваше ревността от пръв поглед и макар Дориан да бе умен, подобно на Селена и той не умееше да крие емоциите си. Може би не бе трябвало да кани принца тук.
С натежала крачка Каол последва владетеля си.
Надяваше се Дориан да не забърка всички в голяма каша.
Няколко дни по-късно Селена прелистваше пожълтелите страници на тежък том и трепереше от яд в стола си. Както всички останали книги, които бе проверила, и тази бе претъпкана с глупости.
Но си струваше да провери за Знаците на Уирда около трупа на Ксавие и около часовниковата кула. Колкото повече знаеше за това какво иска онзи убиец — за това защо и как убива жертвите си, — толкова по-добре. Това вече бе истинска заплаха, а не някаква загадка като намекваната от Елена.
Разбира се, не намери нищо. Очите я заболяха от търсене, но без резултат.
Асасинът вдигна поглед от книгата и въздъхна. Библиотеката бе мрачна и ако не бе шумоленето на страниците, прелиствани от Каол, щеше да е напълно тиха
— Готова ли си? — попита той и затвори книгата, която четеше. Не му бе казала, че Каин знае коя е, нито за връзката между убийствата и Знаците. Още не. В библиотеката не й се налагаше да мисли за съревнования и грубияни. Тук можеше да се наслади на тишината и спокойствието.
— Не! — отвърна тя и потропа нервно с пръсти по масата.
— Така ли прекарваш свободното си време? — усмихна се леко той.
— Не казвай на другите. Нокс ще те остави и ще започне да подскача около Каин.
Той се разсмя на собствената си шега, отново разтвори книгата си и се облегна на стола. Тя остана загледана в него за миг и се запита дали капитанът ще спре да се подсмихва, ако узнае какво търси и как това може да му помогне.
Селена изправи рамене и потърка една синина на крака си. Както можеше да се предполага, бе от Каол, който я бе халосал с тъпата си бойна тояга. Тя го загледа яростно, но той продължи да си чете.