По време на тренировките бе безмилостен. Караше я да прави какво ли не — да ходи на ръце, да жонглира с ножове нищо ново, но все неприятно. Нравът му обаче се бе смекчил. Изглеждаше леко гузен за това, че е праснал крака й толкова силно.
На Селена й се струваше, че започва да го харесва.
Асасинът затвори с трясък книгата и вдигна прах във въздуха. Нямаше смисъл да рови повече.
— Какво? — попита той и се изправи.
— Нищо — изсумтя тя.
Какво представляваха тези тъпи Знаци, откъде идваха и защо никога не ги бе чувала преди? Цялата гробница на Елена бе осеяна с тях. Какво означаваше появата на тези отломки от прастара религия днес? И то покрай труп.
Все трябваше да има връзка.
Но всичко, което бе научила, бе, че Знаците на Уирда са някаква азбука. Поне така твърдеше една книга, в която пишеше също, че езикът на Знаците няма граматика — просто се редували в подходяща комбинация. Освен това променяли значението си в зависимост от другите знаци около тях, рисували се много трудно, трябвали точни ъгли и дължина, иначе можело да се получи нещо съвсем друго.
— Стига си се цупила — скара й се Каол. Той погледна към заглавието на книгата. Никой от двамата не бе споменал убийството на Ксавие, а тя не го бе разпитвала за това как върви разследването. — Напомни ми какво четеш.
— Нищо — повтори тя и прикри книгата с ръце. Кафявите му очи обаче се присвиха и тя въздъхна.
— Ох... търся информация за Знаците на Уирда. Има ги около часовниковата кула. Сториха ми се интересни и започнах да ги проучвам.
Това бе донякъде вярно. Само донякъде.
Зачака в отговор язвителна забележка, но той само каза:
— И? Какво те дразни?
Тя погледна към тавана и се намуси.
— Намирам единствено теории, за които не съм чувала нищо, коя от коя по-абсурдни! Някои казват, че Уирда е силата, която управлява Ерилея и я държи в едно цяло. И не само нея, но и безброй много други светове.
— Чувал съм за това и преди — каза той, вдигна книгата си, но очите му останаха съсредоточени върху лицето й. — Обаче смятах, че Уирда е само стара дума, която означава Съдба или Участ.
— Ами и аз така мислех, но Уирда определено не е религия, поне не и в северните части на континента. Там не се почитат заедно с Богинята или другите богове
Той остави книгата си в скута.
— И само заради знаците в градината ли търсиш всичко това? Толкова ли ти е скучно?
Страх ме е, глупако!
— Не. Да Интересно е. Според някои теории Богинята майка е просто дух от друг свят, преминал през нещо на име Портите на Уирда и намерил Ерилея в търсене на нова форма на живот.
— Това звучи доста еретично — предупреди я той. Бе достатъчно
възрастен, за да помни кладите отпреди десет години. Какво ли бе да израснеш в сянката на крал, наредил такива разрушения? Да
оцелееш, когато цели монархически фамилии са били избивани, когато пророците и вълшебниците се били изгаряни живи и светът бе пропаднал в мрак и печал
Тя обаче продължи. Имаше нужда да сподели това, което бе научила, с надеждата да сглоби някакъв пъзел от думите
— Има мнение, че преди Богинята да пристигне, имало живот —
древна цивилизация, която някак изчезнала, може би през Портите на Уирда. Съществуват руини, които са по-стари дори от елфите. Нямаше представа обаче какво общо можеше да има всичко това с убийствата на шампиони.
Каол свали краката си на земята и остави книгата на масата.
— Мога ли да бъда откровен с теб? — Той я приближи и Селена се приведе, за да чуе думите му — Звучиш като умопобъркана.
Тя изсумтя отвратено и се облегна назад.
— О, съжалявам, че проявих някакъв интерес към историята на нашия свят!
— Сама каза — че това са доста откачени теории. — Той отново зачете книгата си и без да поглежда към асасина, попита; — Кажи сега обаче какво те дразни.
Тя потърка очи.
— Дразни ме това — почти измънка — че искам прост отговор на въпроса какво представляват Знаците и защо са поставени в градината.
Магията бе забранена по заповед на краля. Защо бе позволил нещо като Знаците да остане? А и едва ли присъствието им на местопрестъплението бе случайно.
— Трябва да намериш друг начин, по който да си прекарваш времето — рече Каол и се върна към книгата си.
Обикновено в библиотеката я наблюдаваха стражите. Защо бе дошъл лично? Тя се усмихна и сърцето й прескочи един удар, след което погледна към книгите на масата.
Отново си припомни всичко, което бе научила. Идеята за Портите на Уирда се появяваше безброй пъти заедно със Знаците, но тя никога не бе чувала за тях. Стори й се интересно и затова започна да се рови в старите пергаменти, но не намери нищо, освен още по-шантави хипотези.