Портите бяха едновременно истински и измислени. Хората не можеха да ги видят, но можеха да призоват и използват Знаците. Водеха към други светове, някои добри, други — никак. Неща можеха да преминават през тях и да се промъкват в Ерилея.
Такъв бе произходът на много от причудливите създания на този свят.
Селена взе друга книга и се ухили. Все едно някой бе прочел мислите й. Бе стара и черна, и носеше заглавието „Ходещите мъртъвци", изписано със зацапани сребърни букви. За щастие, капитанът не го видя, преди тя да я отвори.
Но...
Тя не помнеше тази книга на рафтовете. Не помнеше да я е избирала. Вонеше като гробищна пръст и Селена сбърчи нос, докато разгръщаше страниците. Започна да рови за Знаците или Портите, но скоро намери нещо далеч по-впечатляващо.
Илюстрация на разкривено изгнило лице, разтеглено в уродлива усмивка, от което капеше разлагаща се плът. Въздухът изстина и Селена потърка ръце. Къде бе намерила това?
Как бе избегнало кладите? Как изобщо тези книги са оцелели?
Тя потръпна. Празните очи на изчадието бяха пълни с омраза. То сякаш гледаше право към нея.
Затвори книгата и я избута в края на масата.
Ако кралят разбереше, че има още такива книги в библиотеката щеше да я унищожи. Това не бе като Библиотеката на Оринт. Нямаше Майстори схолари, които да спасят текстовете.
Каол продължаваше да чете романа си. Нещо простена и Селена извърна глава към края на библиотеката.
Звукът бе дълбок и гърлен, животински.
— Чу ли нещо? — попита нервно тя.
— Кога смяташ да се прибираш? — отговори само той.
— Когато ми омръзне да чета!
Тя придърпа книгата обратно до себе си, прелисти портрета на отвратителното същество и приближи свещта, за да прочете описанията на други гнусни чудовища.
Нещо проскърца зад краката й — близо, все едно някой прокарва нокът по пода. Селена затвори книгата и отстъпи назад. Косъмчетата на ръцете й настръхнаха и тя едва не се блъсна в най-близката маса в очакване нещо — ръка, крило или паст — да се появи и да я сграбчи.
— Усети ли това? — попита тя. Каол се усмихна злокобно, след това извади кинжала си и го прокара по мраморния под, предизвиквайки зловещия звук.
— Тъпанар! — излая тя, след което сграбчи два тежки тома и излезе от библиотеката, като се постара да остави „Ходещите мъртъвци" колкото се може по-далеч от себе си.
28.
Селена се намръщи и се прицели в бялата топка. Подпря ръка на масата и стикът се плъзна с лекота между пръстите й. Изстреля го напред.
И пропусна.
Изруга и опита отново. Този път удари топката, но така, че тя се плъзна жално настрана и удари тъжно една от шарените си съседки. Чу се тихо тракане. Е, поне бе ударила нещо. И това бе по-голям успех от проучванията й на Знаците на Уирда.
Десет минаваше и тя имаше нужда от малко почивка след тренировките и ядовете с Каин и Елена. Затова реши да отиде в игралната зала. Бе твърде уморена, за да свири, и не можеше да играе карти сама със себе си. Билярдът й се стори най-добрият вариант. Тя взе стика с надеждата, че играта не е особено трудна.
Асасинът мина от другата страна на масата и отново се прицели. Пак пропусна. Стисна зъби и се изкуши да счупи с коляно стика на две. Играеше обаче едва от час — до полунощ щеше да е непобедима! Щеше да овладее тази тъпа игра! В противен случай масата отиваше за подпалки, с които щеше да разпали клада за Каин.
Селена удари топката с такава сила, че тя се насочи към черната стена и удари по пътя си три шарени съседки, преди да уцели топка номер 3 и да я запрати право към дупката.
Топката обаче спря да се търкаля точно на ръба.
Селена извика яростно и изтича до дупката. Разкрещя се на топката, а след това взе стика в ръка и го захапа. Най-накрая се успокои и хладнокръвно пусна топката в дупката.
— Това бе доста жалко представяне от страна на Асасин на Адарлан — отбеляза Дориан, докато влизаше.
Тя извика и се обърна към него. Бе облечена в туника и панталони, а косата й бе рошава. Той се подпря на масата и се усмихна, а тя поаленя до мораво.
— Ако смяташ да ме обиждаш, можеш да вървиш на... Тя размаха стика във въздуха, за да уточни точно къде може да отиде престолонаследника.
Той запретна ръкави и взе един от другите стикове.
— Пак ли ще хапеш пръчката? Защото ако е тъй, ще викна дворцовия художник да увековечи сцената.