29.
По време на изпитанието следващия следобед Селена стоеше в тренировъчната зала със скръстени ръце и гледаше как Каин се бори с Грейв. Каин знаеше коя е тя, всичките й преструвки бяха напразни. Даже го бяха развеселили.
Тя стисна зъби, когато в тренировъчния кръг Каин и Грейв кръстосаха мечове. Изпитанието бе просто — всеки получаваше партньор и ако спечелеше дуела си, нямаше нужда да се притеснява от елиминация.
Загубилите обаче щяха да научат съдбата си от Бруло. Представилият се най-зле щеше да си събере багажа.
Грейв се представи достойно срещу Каин, макар тя да видя, че коленете му треперят от усилията. Нокс, който бе застанал зад нея, изсъска, когато Каин блъсна съперника си назад.
Каин се усмихваше по време на цялата битка и почти не се задъха. Селена стисна юмруци. След поредната размяна на удари Каин опря острието си в гърлото на Грейв и сипаничавият убиец се ухили, разкривайки гнилите си зъби.
— Отлична работа, Каин — изръкопляска Бруло.
Селена едвам запази спокойствие.
— Внимавай, Каин — обади се Верин зад нея. Къдравият крадец се подсмихваше. Не бе доволна от това, че трябва да се бие с него, но поне не й се бе паднал Нокс. — Малката те желае.
— Ти гледай себе си, Верин — предупреди го Нокс и сивите му очи пламнаха.
— Какво? — попита Верин. Сега вече и останалите шампиони, а и стражите, гледаха към тях.
Пелор, който стоеше наблизо, отстъпи с няколко крачки. Умно момче.
— Защитаваш ли я? — подигра се Верин. — Такава ли е сделката?
Тя си отваря краката пред теб, а ти бдиш като квачка над нея на тренировките?
— Млъквай, свиньо — сопна се Селена. Каол и Дориан се отлепиха от стената, на която се бяха облегнали, и приближиха тренировъчния кръг.
— Или какво? — попита Верин.
Нокс се напрегна и посегна към меча си, а Селена не отстъпи.
— Или ще ти изтръгна езика.
— Достатъчно! — излая Бруло. — Разберете се на ринга. Верин. Лилиан. Веднага!
Верин се усмихна като змия, а Каин го потупа по гърба. Крадецът влезе в описания с въглен кръг и изтегли меча си.
Нокс постави ръка на рамото й, а с крайчеца на окото си тя видя, че Дориан и Каол ги наблюдават внимателно. Не им обърна внимание.
Бе й дошло до гуша от преструвките. И от Каин.
Верин вдигна меча си и отметна русите кичури от очите си.
— Да видим колко струваш.
Тя тръгна към него, без да вади оръжието си. Усмивката на Верин се разшири и той вдигна острието.
Замахна, но Селена удари с юмрук ръката му и оръжието полетя във въздуха. Миг по-късно дланта й удари лявата му ръка и я избута настрани. Той се олюля назад и тя вдигна крак, а очите му си изцъклиха, когато петата й го блъсна в гърдите.
Ритникът го запрати назад и той се просна на пода извън кръга, елиминиран незабавно. Всички в залата замлъкнаха.
— Кажи ми още нещо накриво — изръмжа тя — и следващия път ще използвам меча си.
Тя се обърна към Бруло и видя, че лицето му бе застинало.
— Урок и за теб, Майсторе — каза тя. — Намери ми истински мъже, с които да се бия. Тогава може и да се старая повече.
Тя мина покрай ухиления Нокс, спря пред Каин и се втренчи в лицето му. Лице, което можеше да е красиво, ало не принадлежеше на чудовище.
Усмихна се като отровна змия и му каза:
— Ето ме. Малкото кученце.
— Което не спира да джафка — проблеснаха тъмните очи на Каин.
Тя посегна към меча си, но се овладя навреме.
— Ще си говорим, след като спечеля турнира.
Обърна му гръб, преди той да успее да отвърне.
След това само Нокс дръзна да говори с нея. Изненадващо, Каол не й се скара.
Когато се прибра в покоите си след края на изпитанието, Селена се загледа в снежинките, които падаха по хълмовете отвъд Рифтхолд. Те сякаш летяха към нея като предвестници на задаваща се буря. Късното следобедно слънце оцветяваше облаците в жълтеникавосиво и караше небето да изглежда необичайно ярко. Всичко бе някак призрачно, все едно хоризонтът изчезваше зад хълмовете и тя бе пленница в един стъклен свят.
Селена се отдалечи от прозореца и спря пред гоблена и изображението на кралица Елена. Често бе мечтала за приключения, за древни заклинания и лукави крале. Не й бе хрумвало обаче, че ще се бори за свободата си. А и винаги си бе представяла, че ще има помощник — добър приятел, еднорък войник или нещо подобно.
Не си бе представяла, че ще бъде толкова... сама.
Искаше й се Сам да е с нея. Той винаги знаеше какво трябва да направи, винаги й пазеше гърба, все едно дали тя го искаше, или не. Би дала всичко, ако можеше да е до нея сега.