Очите й засмъдяха и Селена постави ръка на амулета. Металът бе топъл и някак успокояваш. Тя направи крачка назад от гоблена, за да го разгледа по-добре.
В центъра имаше елен, величествен и жизнен. Той гледаше към Елена и символизираше рода Терасен, кралството, основано от баща й Бранън. Напомняше, че макар да е станала кралица на Адарлан, Елена все пак бе от Терасен.
Също като Сатена. Където и да отидеше. Терасен си оставаше част от нея.
Заслуша се във виещия вятър и въздъхна.
„Намери злото в замъка. "
Та какво по-зло от самия крал?
В другият край на замъка Калтейн Ромпие изръкопляска учтиво, когато трупата акробати завършиха представлението си. В действителност бе облекчена, че е приключило Не й бе забавно да наблюдава селяци, които подскачат с часове в ярките си дрехи, но на кралица Джорджина й харесваше. Именно тя я бе поканила да седне до трона днес. Това бе голяма чест, уредена с помощта на Перингтън.
Калтейн знаеше, че Перингтън я желае. И ако искаше, лесно можеше да стане негова херцогиня. За нея обаче това не бе достатъчно. Не и при положение, че Дориан е още ерген. През последната седмица главата й бумтеше и сега сякаш в нея отекваха думите: „Не е достатъчно. Не е достатъчно. Не е достатъчно". Дори докато спеше, болката я настигаше и изкривяваше в сънищата й в толкова ужасни кошмари, че когато се събудеше, не можеше да си спомни къде се намира.
— Колко забавно, Ваше Величество — каза Катгейн за акробатите, докато те събираха вещите си.
— Вълнуващи са, нали? — отвърна кралицата със светнали очи и се усмихна на Калтейн. В този момент придворната усети толкова силна болка в главата, че трябваше да стисне юмруци и да ги скрие в оранжевата си рокля.
— Съжалявам, че принц Дориан не можа да ги види — рече Калтейн.
— Веднъж Негово Височество спомена колко му е забавно да идва тук.
Излъга с лекота и това малко притъпи главоболието й.
— Дориан е казал това? — повдигна кестенявата си вежда кралицата.
— Това изненадва ли, Ваше Величество?
— Мислех, че синът ми мрази тези събития — постави ръка на сърцето си кралицата.
— Ваше Величество — прошепна тя, — заклевате ли се да не казвате нито дума?
— За какво? — прошепна в отговор кралицата.
— Принц Дориан ми каза нещо.
Кралицата хвана ръката на Калтейн.
— Какво ви е казал?
— Че причината да не идва тук, е, че е срамежлив.
Кралицата се отдръпна. Светлината в погледа й бе угаснала.
— Обяснявал ми е това поне сто пъти. Надявах се да ми съобщите нещо интересно, лейди Калтейн. Като например, че си е харесал някоя млада дама.
Лицето на Калтейн пламна и сърцето й заби безмилостно. Допуши й се, но до края на придворния бал оставаха часове, а щеше да е невъзпитано да си тръгне преди Джорджина.
— Чух — каза кралицата под носа си, — че има такава млада дама, по никой не знае коя е. Или поне името й не говори нищо. Вие познавате ли я?
— Не, Ваше Величество. — Калтейн с мъка скри раздразнението си. Жалко. Надявах се поне Вие да знаете. Такова умно момиче сте!
— Благодаря ви. Ваше Величество. Много сте мила.
— Глупости! Отлично преценявам хората и разбрах колко сте интелигентна още щом стъпихте в двора. Само вие сте достойна за мъж като Перингтън. Жалко, че не срещнахте първо моя Дориан!
„Още не, още не" — запя болката. Това беше моментът на Калтейн.
— Дори да бях — засмя се тя, — Ваше Величество едва ли би одобрила. Аз съм с твърде нисш произход за сина ви.
— Красотата и умът ви компенсират.
— Благодаря ви, Ваше Величество! — Сърцето на Калтейн ускори ритъма си.
Щом кралицата я одобряваше... На Калтейн й бе трудно да мисли. Кралицата се намести на трона си и плесна два пъти с ръце. Засвири музика, която Калтейн не чу.
Перингтън й бе дал обувките.
Сега бе моментът да танцува.
30.
— Не си съсредоточена.
— Напротив — процеди през зъби Селена и опъна тетивата още повече.
— Давай тогава — отвърна Каол и посочи мишената на най-далечната стена в изоставения коридор. Невъзможна цел за всеки, освен за нея. — Да видим дали ще се справиш.
Тя завъртя очи и изправи гръб. Тетивата потръпна в ръката й и асасинът наклони леко острието на стрелата.
— Ще удариш лявата стена — отбеляза той и кръстоса ръце.
Тя му се усмихна лукаво и пусна стрелата, без да го изпуска от поглед. Той повдигна вежди.
Жуженето на стрелата изпълни коридора преди глухия звук от удара. Двамата обаче останаха загледани един в друг. Очите му изглеждаха леко почервенели. Явно не бе спал достатъчно през трите седмици, минали след смъртта на Ксавие.