— Факлите по стените са почти изгорени. Няма знак да са били загасени преди нападението, няма следи от пепелява вода. Верин е загинал миналата нощ и факлите все още са пламтели, докато е умирал.
— И?
— Виж коридора. Най-близката врата е на петнайсет метра по-надолу, а най-близкият ъгъл — още по-далеч. Щом факлите са горели...
— Верин е можел да види съществото, преди то да го докопа.
— Защо тогава е приближил? — попита тя. Говореше повече на себе си, отколкото на него. — Ами ако не е било животно? Ако е било човек? Човек, който е обезвредил Верин, преди да призове съществото си? — Посочи към краката му. — Глезените му са прерязани с нож, така че да не може да избяга. Селена застана до тялото, като внимаваше да не разбута Знаците, изписани на земята, след което повдигна студената вкочанена ръка на Верин.
— Виж му ноктите. — Тя извади със собствения си нокът калта изпод неговите и я размаза по дланта си. — Виждаш ли? — подаде ръка на Каол, за да я разгледа, — прах и камъчета. — Избута ръката на Верин настрани и разкри бледите линии по камъка под нея. — Следи от нокти. Отчаяно се е опитвал да се измъкне, драпал е с ръце. През цялото време е бил жив, докато съществото е точело нокти, а господарят му е наблюдавал.
— И какво означава всичко това?
Тя се усмихна мрачно.
— Че си загазил.
Лицето на Каол пребледня, но в този момент Селена осъзна нещо друго.
Че може би убиецът на шампионите и загадъчното зло, споменато от кралица Елена. са едно и също нещо.
Седнала на масата за хранене, Селена прелистваше книгата.
Нищо, нищо, нищо. Бе разглеждала страниците отново и отново с надеждата да открие двата Знака, издълбани край тялото на Верин. Все трябваше да има някаква връзка.
Спря, когато попадна на карта на Ерилея. Картите винаги й бяха интересни, имаше нещо вълшебно в това да разбереш точното разположение на някое място спрямо останалите по земята. Селена внимателно прокара пръст по източния бряг, като започна от юг — от Банджали, столицата на Ейлве, и продължи с криволичене нагоре по целия път към Рифтхолд. Стигна до Мий, а след това на север и навътре в континента до Оринт. Подир това обратно към морето и Сурийското крайбрежие и за финал до края на континента и Северно море отвъд него.
Загледа Оринт, града на светлината и учението, перлата на Ерилея, столицата на Терасен. Нейният роден край.
Селена затвори книгата.
Огледа се наоколо и въздъхна. Когато успееше да заспи, сънищата й се изпълваха с древни битки, с мечове с очи, със Знаци на Уирда, които фучаха около нея и я заслепяваха с ярките си цветове. Можеше да види бляскавите доспехи на елфи и смъртни, да чуе сблъсъка на щитове и ръмжането на свирепи зверове, да подуши кръвта и гниещите трупове около себе си. А когато се събудеше, намираше още смърт.
Асасинът на Адарлан потрепери.
— О, още си будна. Чудесно — рече Дориан и Селена скочи от мястото си, за да види как престолонаследникът приближава.
Изглеждаше уморен и разрошен. Тя отвори уста, след което поклати глава.
— Какво търсиш тук? Вече е почти полунощ, а утре ме чака изпитание.
Не можеше да отрече, че присъствието му я успокоява. Създанието, което елиминираше шампиони, и неговият повелител атакуваха само когато жертвите им са сами.
Засега.
— От литература си преминала към история? — попита той, огледа книгите на масата й и зачете заглавията им. — „Кратка история на съвременна Ерилея", „Символите на властта”, „Ейлвийски култура и обичаи".
Той повдигна вежда.
— Чета каквото ми е интересно.
Принцът седна на леглото й, а кракът му докосна нейния.
— Има ли някаква връзка между всички тези книги?
— Не — отвърна тя и не го лъжеше, макар да се бе надявала да намери нещо за Знаците на Уирда, и по-точно какво означава присъствието им край труп. — Предполагам, че си научил за смъртта на Верин.
— Разбира се — каза той и красивото му лице помръкна. Внезапно тя почувства близостта на крака му, но нямаше сили да се отмести.
— Не те ли притеснява това колко много шампиони са вече избити брутално от някакъв подивял звяр?
Дориан се приведе напред и погледите им се срещнаха
— Всички убийства се случват на тъмни изолирани места Ти винаги си под стража, а покоите ти са под постоянно наблюдение.
— Не се безпокоя за себе си — отвърна остро тя и се отдръпна. Това не бе съвсем вярно. — Просто смятам, че създава лошо впечатление за великия ти баща.
— И откога се загрижи за репутацията на великия ми баща?
— Откакто станах шампион на сина му. Може би няма да е зле, ако отделиш малко внимание на убийствата, преди да спечеля тази нелепа надпревара просто защото съм последната оцеляла.