— Други изисквания? — попита той. Бе толкова близо, че устните им можеха да се докоснат... стига тя да дръзнеше.
— Ще ти кажа, ако се сетя. — Очите им приковаха едни други и тя се усмихна бавно.
Какъв човек бе този престолонаследник. не искаше да го признава, но й бе приятно, че е наоколо, макар да бе Хавилиард.
Тя прогони следите от нокти и труповете без мозъци от мислите си.
— Защо си толкова рошав? Да не би Калтейн да те е докопала?
— Калтейн? Не, за щастие. Но имах отвратителен ден. Кученцата се оказаха непородисти и.. — Той се хвана за главата.
— Кученца?
Да, една от кучките ми роди наскоро мелези. Бяха твърде малки, за да съм сигурен, но сега. е, надявах се на чистокръвни.
— За жени ли говориш, или за кучета?
— А на теб за какво ти се говори? — усмихна се лукаво той.
— Млъкни — изсъска тя и той се изкикоти.
—А ти защо си толкова рошава? — Усмивката му помръкна. — Каол ми каза, че те е завел до тялото. Надявам се не е било прекалено противно.
— Спокойно. Просто не спах добре.
— Нито пък аз — призна той. — Ще ми посвириш ли на пианото? Селена тропна с крак по пода. Не знаеше как може така умело да сменя темата.
— Не, естествено.
— Свириш прекрасно.
— Да знаех, че някой слухти, нямаше да свиря изобщо!
— Защо музиката е толкова лична за теб? — Той се облегна назад в стола си.
— Не мога да свиря, без да... няма значение.
— Не, кажи ми!
— Не е нещо интересно.
— Спомени ли събужда?
Тя го погледна, за да види дали не й се подиграва.
— Понякога.
— За родителите ти? — Той се протегна, за да й помогне да подреди останалите книги.
— Не говори глупости — изправи се внезапно Селена.
— Извинявай, че любопитствах.
Тя не отговори. Вратата в съзнанието й, която пазеше плътно затворена, бе открехната от въпроса и тя отчаяно се опитваше да я затръшне отново. Но лицето му толкова близо до нейното.
Тя все пак успя да затвори и заключи вратата.
— Просто — каза Дориан в пълно неведение за битката, през която бе преминала — не знам нищо за теб.
— Ами, аз съм асасин — успокои дишането си тя. — Какво повече има да знаеш?
— Да — въздъхна той, — но какво лошо има в това да разбера повече? Като например как си станала асасин и какъв е бил животът ти преди това?
— Не е интересно.
— На мен не би ми било скучно.
Тя не отговори.
— Моля те? Само един въпрос и обещавам, че няма да е твърде личен.
Устата й се изкриви и тя погледна към масата. Какво лошо можеше да стане, ако я питаше нещо? А и тя можеше да не отговори.
— Хубаво. Питай.
— Трябва ми малко време, за да измисля хубав въпрос — ухили се той.
Селена завъртя очи, но седна. След няколко секунди той попита:
— Защо обичаш музиката толкова?
— Нали нямаше да е твърде лично? — направи гримаса тя.
— Това лично ли е? Все едно те питах защо обичаш да четеш?
— Не, не. въпросът ти е хубав. — Тя въздъхна и се загледа в масата. — Обичам музиката — каза бавно, — понеже, когато я чуя. потъвам в себе си. Не знам дали има смисъл в думите ми, но ставам едновременно пълна и празна. Мога да почувствам как земята се върти около мен. Когато свиря. това е моментът, в който не руша. В който творя. — Тя прехапа устна. — Исках да бъда лечителка. Преди да стана. преди това да се превърне в професия, когато бях прекалено малка. Исках да лекувам. — Сви рамене. — Музиката ми напомня за това чувство. — Засмя се. — На никого не съм казвала Не ми се смей!
Той поклати глава и усмивката изчезна от лицето му
— Не ти се смея... просто...
— Не си свикнал някой да е искрен с теб?
— Ами, да.
— Сега е мой ред — усмихна се тя. — Имам ли ограничения?
— Не — постави ръце зад главата си той. — Аз не съм толкова потаен като теб.
Селена направи гримаса, замислена над въпроса си.
— Защо не си се оженил още?
— Да се оженя? Ама аз съм на деветнайсет!
— Но си принц.
Той скръсти ръце и тя се опита да игнорира мускулите, които изпънаха ризата му.
— Питай друго.
— Не става. Искам да чуя отговора. Трябва да е интересен, щом се дърпаш.
Дориан погледна към прозореца и към снега, който танцуваше навън.
— Неженен съм — отвърна тихо, — защото ми е противна мисълта да се събера с жена, която е по-глупава от мен. Това ще означава гибел за душата ми.
— Бракът е договор пред закона, а не нещо свято. Като престолонаследник трябва да си го осъзнал. Ако ти наредят да се ожениш по сметка? Война ли ще започнеш, само и само да опазиш романтичните си идеи?