Не — лицето й оставаше непроменено. Нямаше смущение, нито изненада. Погледът й бе празен, все едно се чудеше дали жакета му ще отива с роклята й. Каол се изправи и дояде ябълката си на излизане от столовата. Всичко това бе странно, но той си имаше достатъчно грижи. Херцогът бе амбициозен, но не бе заплаха за замъка и обитателите му
Докато вървеше към покоите си обаче, капитанът на стражата не можеше да се отърве от чувството, че херцог Перингтън също го бе наблюдавал.
31.
Някой стоеше до леглото й.
Селена разбра това много преди да отвори очи, и полека посегна под възглавницата си, за да извади саморъчно направения си нож.
— Това е съвсем ненужно — проговори жената. Селена разпозна гласа на Елена и се изправи рязко. И би било напълно неефективно.
Кръвта на асасина застина при вида на призрака на първата кралица на Адарлан. Елена изглеждаше съвсем истинска, но очертанията на тялото й блестяха, все едно бе направена от звездна светлина. Дългата сребриста коса падаше около красивото й лице.
Тя се усмихна, когато Селена остави смехотворния си нож настрана.
— Здравей, дете — каза кралицата.
— Какво искаш? — попита Селена, но тихо. Не знаеше дали сънува и дали стражите я чуват. Напрегна се. Краката й бяха готови за скок от леглото може би към балкона, тъй като Елена стоеше между нея и вратата.
— Дошла съм да ти напомня, че трябва да спечелиш съревнованието.
— Така и смятам да направя. — За това ли я бяха събудили? — Но не заради теб — добави студено. — Правя го за свободата си. Имаш ли да ми кажеш нещо полезно, или ми се яви, за да ме подразниш?
Или може би ще ми разкриеш нещо повече за чудовището, което убива шампионите един по един?
Елена въздъхна и вдигна очи към тавана.
— Не знам много повече от теб.
Когато Селена се намръщи, кралицата добави:
— Още ми нямаш доверие, разбирам. С теб обаче сме от една страна, независимо дали го вярваш, или не. — Тя сведе поглед към асасина. — Дойдох да те предупредя, за да внимаваш отдясно.
— Моля? — наклони глава Селена. — Какво означава това?
— Погледни надясно. Ще откриеш отговорите там.
Селена погледна надясно, но видя единствено гоблена, който скриваше гробницата. Отвори уста да отговори, но когато се обърна отново към Елена, кралицата бе изчезнала.
По време на изпитанието на следващия ден Селена разгледа малката маса пред себе си и всичките бокали, поставени по нея. Бяха минали две седмици от Самхейн и макар да бе издържала още едно от изпитанията — мятане на ножове, за нейно облекчение, — още един шампион бе намерен мъртъв преди два дни. Меко казано, в последно време имаше проблеми със съня. Когато не търсеше значението на Знаците на Уирда около труповете, прекарваше по-голямата част от нощите си ококорила очи към вратите и прозорците, очакваща да чуе дращенето на нокти по камъните. Стражите пред покоите й не я успокояваха — ако съществото бе способно да кърти мрамор, можеше да се справи и с тях.
Бруло стоеше хванал ръце зад гърба си на входа на тренировъчната зала и наблюдаваше тринайсетте останали състезатели, които стояха пред тринайсет маси. Погледна към часовника и Селена направи същото. Оставаха й пет минути — пет минути, през които трябваше не само да определи отровите в седемте бокала, но и да ги подреди от най-слабата до най-смъртоносната.
Истинското изпитание обаче идваше на края на петте минути, когато трябваше да пият от бокала, който им се струва най-безобиден. Ако сгрешаха...
Въпреки противоотровите щеше да е неприятно. Селена изпъна шия, вдигна един от бокалите и го подуши. Сладко. Прекалено сладко. Тя завъртя десертното вино, което използваха, за да прикрият сладостта, но в бронзовия бокал бе трудно да се види цвета. Бръкна с пръст вътре и огледа червената течност, която закапа от нокътя й.
Беладона. Определено беше беладона.
Погледна към другите бокали, които бе разпознала. Бучиниш. Кървав корен. Самакитка. Олеандър.
Подреди бокалите в този ред и постави беладоната точно преди бокала, пълен със смъртоносна доза олеандър. Оставаха й три минути.
Селена взе предпоследния бокал и го подуши. А после отново. Не миришеше на нищо.
Тя се отмести от масата и подуши въздуха с надеждата да прочисти ноздрите си. Когато опитваха парфюми, хората понякога губеха обонянието си след прекалено много подушвания. Отново помириса бокала и потопи пръста си в него. Миришеше на вода, изглеждаше като вода...
Може би беше вода. Тя остави чашата и взе последния бокал. Но когато го подуши, виното в него нямаше специфичен аромат. Изглеждаше съвсем обикновено. Прехапа устни и погледна към часовника. Оставаха й две минути.