Някои от останалите шампиони ругаеха под нос. Който сбъркаше реда, щеше да си изпати лошо.
Селена отново подуши бокала и си припомни всички отрови без аромат, за които бе учила. Никоя от тях не се комбинираше успешно с вода, не и без да я оцвети.
Тя взе бокала с виното и огледа течността. Виното можеше да прикрие голям брой смъртоносни отрови. Но коя ли бе вътре?
На масата вляво от нея Нокс прокара ръце през тъмната си коса. Имаше три бокала пред себе си, а останалите четири бе наредил зад тях. Оставаха деветдесет секунди.
Отрови, отрови. Устата й пресъхна. Ако изгубеше, Елена щеше ли да я преследва и в гроба?
Погледна надясно и видя кльощавия млад асасин Пелор да я гледа. Бе стигнал до същите два бокала, с които тя се бореше. Тя видя как той поставя водата в края на масата — където бе най-отровното питие — и бокала с вино в другия й край.
Очите им се срещнаха и той едва доловимо кимна, след което постави ръце в джобовете си. Бе готов.
Селена се обърна към бокалите си, преди Бруло да ги види.
Отрови. Това бе казал Пелор по време на първото изпитание. Че е обучен отровител.
Погледна към него с крайчеца на окото си. Стоеше от дясната й страна.
„Погледни надясно."
Полазиха я тръпки. Елена не я бе излъгала.
Пелор се загледа в часовника, който отброяваше последните секунди от изпитанието. Защо му бе обаче да й помага?
Тя премести бокала с водата в края на редицата и постави винения първи.
Защото освен нея Каин най-много обичаше да тормози Пелор. И защото когато бе в Ендовиер, съюзниците й не бяха любимци на палачите, а напротив — най-мразените. Аутсайдерите се подкрепяха един друг. Никой от другите шампиони не обръщаше внимание на Пелор — нито дори Бруло, който, изглежда, бе забравил за твърдението му, че силата му е в отровите. Иначе нямаше да ги пусне да минават през изпитанието толкова открито.
— Времето изтече. Подредете окончателно чашите си — рече Бруло и Селена загледа бокалите си за последно. Дориан и Каол я наблюдаваха от другия край на залата, скръстили ръце. Дали не бяха забелязали помощта на Пелор?
Нокс звучно изпсува и подреди останалите бокали в редица. Много от състезателите направиха същото. Противоотровите бяха подръка в случай на грешка — и когато Бруло мина покрай масите и накара шампионите да пият, започна да ги подава често. Повечето смятаха, че виното без нищо е капан и го поставяха на края на масата. Дори Нокс получи противоотрова, бе поставил самакитката на първо място.
За голяма нейна радост Каин стана морав, тъй като бе изгълтал беладоната. Прииска й се Бруло да няма противоотрова за него. Засега никой не бе спечелил изпитанието.
Един от шампионите изпи водата и падна на земята преди Бруло да успее да му даде противоотровата. Кървавото проклятие — отвратителна отрова, носеща болезнена смърт. Дори малки количества от нея предизвикваха силни халюцинации и чувство за дезориентация. За щастие, Майсторът на оръжията го принуди да изпие противоотровата, но пак трябваше да отведат шампиона в лечебницата на замъка.
Най-сетне Бруло спря пред нейната маса, за да разгледа редицата бокали. Лицето му не разкри нищо, когато каза:
— Давай.
Селена погледна към Пелор, чиито лешникови очи проблеснаха, докато тя надигаше чашата си. Отпи глътка от виното.
Нищо. Нямаше странен вкус, нито пък неприятно чувство. Някои отрови отнемаха време, докато подействат, но...
Бруло протегна юмрук към нея и стомахът й се сви. Дали не държеше противоотрова?
Но той само разпери пръсти и я потупа по гърба.
— Браво, добра работа. Това е просто вино — рече той. Шампионите замърмориха зад гърба му.
След това приближи Пелор — последния шампион. Младежът изпи чашата с вино, а Бруло му се ухили и го хвана за рамото:
— Още един победител!
Покровителите и треньорите заръкопляскаха, а Селена се усмихна благодарно към асасина. Той също й се ухили и почервеня като косата си.
Е, какво толкова, бе излъгала, но спечели. Можеше да сподели битката със съюзник.
И, да, Елена я пазеше. Това обаче не променяше нищо. Дори пътищата им с древната кралица да се кръстосваха, тя нямаше да стане шампион на краля, за да служи на призрак, който два пъти отказва да разкрие целта си.
Дори и Елена да й кажеше как да спечели турнира.
32.
След като прекъснаха урока си, за да се разходят, Селена и Нехемия тръгнаха из просторните коридори на замъка, а стражите ги последваха. Каквото и да мислеше Нехемия за цялата охрана, която следваше Селена по петите, тя никога не каза и дума. Въпреки че до Юледа оставаше още месец — а финалният дуел бе едва пет дни след това, — всеки ден преди вечеря Селена и принцесата прекарваха заедно по един час, който разпределяха равномерно между ейлвийския и общия език. Селена караше Нехемия да чете от книгите в библиотеката, а след това й казваше да преписва, докато буквите не станат перфектни.