Селена спря на прозореца и се подпря на рамката му.
Стражите също спряха, но не казаха нищо, само я зачакаха. Отвън се просмука студ, като ледена целувка. Щяха ли да очакват да отиде на юг? Може би трябваше да замине на север — никой не отиваше там зимата, освен ако не му се умираше.
Нещо в отражението на прозореца се промени и тя се завъртя, за да види мъжа, застанал зад нея.
Каин обаче не й се усмихваше, дори не й се подиграваше. Вместо това дишаше тежко и отваряше и затваряше устата си като риба на сухо. Тъмните му очи бяха изцъклени и той бе поставил ръце на гърлото си.
Селена се обнадежди, че той се задушава.
— Нещо не е наред? — попита тя престорено мило и се подпря на стената. Той погледна първо стражите й, а после и прозореца, преди очите му да се спрат на нея. Стисна гърлото си по-силно, сякаш за да заглуши думите, които идваха, а абаносовият пръстен на ръката му заблестя с мрачна светлина. Изглеждаше невъзможно, но й се струваше, че е натрупал още няколко килограма мускули през последните дни. Всъщност всеки път щом го видеше, Каин изглеждаше по-голям и по-голям.
Тя се намръщи и разпери ръце.
— Каин — каза, но той побягна като заек надолу по коридора, много по-бързо, отколкото трябваше да е възможно. На няколко пъти погледна през рамо — не към нея или към обърканите мърморещи помежду си стражи, а към нещо... отвъд.
Селена изчака, докато шумът от стъпките му заглъхне, след което побърза обратно към покоите си и изпрати писма до Нокс и Пелор. В тях нямаше обяснения, а само съвет да останат в покоите си цяла нощ и да не отварят на никого.
33.
Калтейн ощипа бузите си, докато излизаше от съблекалнята. Слугите я напръскаха с парфюм и тя глътна малко подсладена вода, преди да постави ръка на бравата на вратата. Когато херцог Перингтън я извика, пушеше лулата си. Избяга веднага в съблекалнята, за да се преоблече с надеждата да прикрие миризмата. Ако той разбереше, че Калтейн пуши опиум, младата жена можеше да се извини с това, че лекува ужасните си главоболия. Премина през спалнята си и през фоайето и стигна до чакалнята.
А той, както винаги, изглеждаше готов за битка.
— Ваша милост — каза тя и направи реверанс. Светът й бе потънал в мъгла, а тялото й бе натежало. Той целуна ръката й и тя почувства влажните му устни върху кожата си. Погледите им се срещнаха и частица от света й се разпадна. Колко далеч трябваше да отиде, за да стигне до Дориан?
— Надявам се, че не съм ви обезпокоил — каза той и пуска ръката й. Стените на стаята й се появиха, а след тях и подът и таванът. Тя се почувства като пленена в красива кутийка, украсена с гоблени и завеси.
— Просто бях задрямала, милорд — каза тя и седна. Той подсмръкна и Калтейн щеше да се изнерви, ако наркотикът не бе притъпил сетивата й. — На какво дължа удоволствието от това неочаквано посещение?
— Тревожех се за вас. Не ви видях след вечеря.
Перингтън кръстоса ръцете си. Ръце, които изглеждаха способни да строшат черепа й.
— Не се чувствах добре. — Тя потисна порива да отпусне натежалата си глава на дивана.
Той й каза нещо, но тя установи, че ушите й не работят както трябва. Кожата му сякаш се втвърди и заблестя, а очите му станаха свирепи мраморни кълба. Дори оредяващата му коса сякаш замръзна. Тя зяпна, когато бялата уста продължи да се движи и разкри гърло от изографисан мрамор.
— Простете — каза тя, — не се чувствам добре.
— Да ви донеса ли вода? — изправи се херцогът. — Или да си тръгна?
— Не — почти извика тя. Сърцето й прескочи един удар. — Имам предвид, че се радвам на компанията ви, но трябва да простите разсеяността ми.
— Не бих ви нарекъл разсеяна, лейди Калтейн — отвърна той и отново седна. — Вие сте сред най-умните жени, които познавам. Негово Височество ми каза същото вчера.
Калтейн изпъна гръб. Видя лицето на Дориан и короната, която почиваше на главата му.
— Принцът е казал това за мен?
Херцогът постави ръка на коляното й и го погали с палец.
— Но преди да продължи, лейди Лилиан го прекъсна.
Зави й се свят.
— Какво е правила при него?
— Не зная. Съжалявам, че присъстваше.
Трябваше да направи нещо, с което да спре това. Проклетото момиче действаше твърде бързо. Лилиан вече бе оплета престолонаследника в мрежите си. Сега Катгейн трябваше да го извади оттам.
Перингтън щеше да й помогне. Той можеше да направи така, че Лилиан да изчезне и никой повече да не я види.