— Нещо притеснява ли те? — попита тя внимателно, но и любопитно. Като че ли я интересуваше. Той си пое дълбок въздух и отиде до прозореца. Нямаше сили да я погледне. Стъклото бе ледено под ръката му и той се загледа в снежинките, които падаха по земята.
— Сигурно ме мразиш — прошепна той, — мен и целия двор на който не му пука за отвратителните неща, които стават извън стените на града. Чух за онези бунтовници и. Той подпря глава на прозореца.
— Срам ме е. — Чу как тя става и сяда на стола си. Думите изскачаха сами от устата му, като река, а той нямаше сили да ги спре. — Разбирам защо ти е лесно да убиваш такива като мен. Не те обвинявам.
— Дориан — каза нежно тя.
Светът отвъд замъка бе притъмнял.
— Разбирам, че никога няма да ми го кажеш — продължи той и изплю това, което го мъчеше от много време — но зная, че когато си била малка, ти се е случило нещо ужасно, нещо, за което вероятно е отговорен баща ми. Имаш правото да мрази — Адарлан, че е завладял Терасен, че е завладял страната на приятелката ти. че е завладял всичко. — Той преглътна и очите му започнаха да парят.
— Няма да ми повярваш, но. не желая да съм част от това. Дори не мога да се нарека мъж, щом позволявам на баща си да извършва такива зверства. Но и да помоля за милост към превзетите кралства, той няма да ме чуе. Никога. Затова те избрах за мой шампион. Защото това е един от малкото начини да го уязвя. — Тя поклати глава, но той не спря. — Ако бях отказал да покровителствам шампион, баща ми щеше да възприеме това като бунт, и аз нямам куража да му се опълча по този начин. Затова избрах Асасина на Адарлан. Това бе едничкото нещо, което можех да направя. — Вече всичко бе ясно. — Животът не бива да е такъв — каза той и погледите им се срещнаха, когато Дориан махна с ръка към стаята, — светът не бива да е такъв.
Селена остана притихнала, заслушана в биенето на собственото си сърце, преди най-сетне да отговори.
— Не те мразя — отвърна съвсем тихо тя. Той се отпусна на стола пред нея и се хвана за главата. Изглеждаше невероятно самотен. — Не мисля, че си като останалите. Съжалявам, ако съм те наранила. Просто се шегувах.
— Не си ме наранила — отвърна той. — Просто направи живота. малко по-интересен.
— Малко? — наклони глава тя.
— Добре де — изпъна крака той. — Не малко. Да можеше да дойдеш с мен на Юледния бал... но пък се радвай, че не можеш да присъстваш.
— А защо не мога да присъствам? Какъв е този бал?
— Нищо специално — простена той. — Бал с маски, който се провежда на Юледа. А и знаеш сама защо не можеш да дойдеш.
— С Каол ви е много забавно да ми отнемате и малките удоволствия, нали? Аз обичам тържествата.
— Стани шампион на татко и ще можеш да присъстващ на всички балове.
Тя направи гримаса. Той искаше да й каже, че ако можеше, щеше да я покани да танцува с него, че иска да прекарва времето си с нея, че мисли за нея дори когато са разделени. Знаеше обаче, че тя ще му се присмее.
Часовникът отброи полунощ.
— Трябва да вървя — каза той и се протегна. — Утре цял ден имам срещи и не мисля, че херцог Перингтън ще е доволен, ако дремя на половината.
— Прати на херцога сърдечни поздрави.
Нямаше начин да е забравила как се бе отнесъл Пернигтън с нея в Ендовиер. Дориан също не бе забравил. Мисълта за отношението на херцога го изпълни с ярост.
Без да му мисли, той се протегна напред и я целуна по бузата. Тя изтръпна, когато устните му докоснаха кожата й, и макар целувката да бе мимолетна, той успя да вдиша аромата й.
Оказа се, че му е трудно да се отдръпне.
— Почивай си, Селена — рече той.
— Лека нощ, Дориан.
Докато си тръгваше, се запита защо тя внезапно стана толкова тъжна, защо произнесе името му не с нежност, а с примирение. Селена остана загледана в процеждащите се лунни лъчи — Маскен бал на Юледа! Дори в най-покварения двор на Ерлея това й звучеше ужасно романтично.
И разбира се, на нея не й бе разрешено да отиде. Въздъхна тежко и постави ръце зад главата си. Какво я бе попитал Каол, преди тя да повърне?" Дали не бе смятал да я покани’'
Поклати глава. Не. Това бе последното нещо, което би направил. Освен това и двамата имаха по-големи проблеми. Като например убиеца на шампиони. Може би трябваше да му разкаже за странното поведение на Каин по-рано този следобед.
Селена притвори очи и се усмихна. Смъртта на Каин щеше да е идеалният юледен подарък.