Селена погледна жално към кученцето, което в момента облизваше захарта от пръстите й.
— Какво да го правя? Не можа да му намериш собственик и реши да ми го харижеш?
— Не! — отвърна той. — Всъщност да. Но понеже то не се плашеше от теб, а и си спомних как хрътките ми те следваха на връщане от Ендовиер, реших, че ще може да се привърже достатъчно към теб и да привикне и към останалите хора.
Тя повдигна вежда, а той тръгна напред-назад.
— Знам, че не е много хубав подарък. Трябваше да ти намеря нещо по-добро.
Кученцето погледна към Селена. Очите му бяха златистокафяви като разтопен карамел. Изглеждаше сякаш очаква да го ударят. Бе много хубаво, с големи лапи, които подсказваха, че като порасне, ще е бързо и силно животно. Селена леко се усмихна, а кучето размаха опашка.
— Ако я искаш — каза предпазливо Дориан, — е твоя.
— Какво ще я правя, ако ме върнете в Ендовиер?
— Ще го измисля.
Селена погали нагънатите й кадифени уши, след което се наведе и я почеса под брадичката. Кученцето размаха опашка с все сила. Да, бе жизнено и здраво.
— Значи не я искаш — промърмори принцът.
— Искам я, разбира се! — отвърна Селена и осъзна всички усложнения, които идват с този отговор. — Но трябва да я възпитаме. Не искам да препикае мебелите и да изподъвче книгите и обувките ми. Искам да седи, лежи и да се търкаля, когато й кажа, изобщо всичко, което се очаква от едно куче. Освен това искам да тича с другите кучета. Да упражнява тези лапки.
Селена гушна кученцето, а Дориан скръсти ръце
— Това е цял списък с изисквания. Май трябваше да ти купя бижута.
— Докато тренирам — каза тя, целуна кученцето по пухкавата главичка и то опря студения си нос във врата й — искам да е в кучкарника и също да тренира. Носете ми я, като се върна следобед. Нощем ще е при мен. — Селена вдигна кучето на нивото на очите си и то зарита във въздуха. — Ако ми изядеш обувките — заплаши го тя, — ще те направя на пантофи, ясно?
Кучето я погледна и набърчи челото си. Селена се усмихна и го остави на пода. То започна да души всичко наоколо, макар да стоеше настрана от Дориан, и скоро изчезна под леглото.
Асасинът вдигна прашното одеяло, за да погледне отдолу. За щастие, Знаците на Уирда ги нямаше. Кучето продължи изследванията си, като душеше навсякъде.
— Трябва да ти измисля име — каза Селена, след което се изправи и се обърна към Дориан. — Благодаря ти. Това е страхотен подарък.
Той бе много мил, неочаквано за някой с неговия произход. Имаше сърце, осъзна тя, и съвест. Бе различен от Другите. Плахо и почти непохватно Селена отиде до престолонаследника и го целуна по бузата. Кожата му бе неочаквано гореща и докато се отдръпваше, тя се запита дали го е целунала като хората. Видя, че се е ококорил и се притесни че е била непохватна или лигава. Надяваше се да не обърше бузата си.
— Съжалявам, че не ти измислих подарък — каза тя.
— Аз... ъ-ъ-ъ... не съм очаквал. — Той се изчерви като ягода и погледна към часовника. — Трябва да вървя. Ще се видим на церемонията или може би довечера след бала. Ще гледам да се махна бързо оттам. Без теб Нехемия ще направи същото и няма да изглеждам толкова невъзпитан.
Никога не го бе виждала да бърбори по този начин.
— Забавлявай се — каза тя и отстъпи назад, при което едва не се блъсна в масата.
— До довечера тогава — отвърна той. — До след бала.
Тя скри усмивката си с ръка. Наистина ли го бе разтопила само с една целувка?
— Довиждане, Селена.
Дориан стигна вратата и погледна назад. Тя му се усмихна с проблясващи червени зъби, а той се засмя, поклони се и излезе. Останала сама в покоите си, Селена се обърна да види какво прави новото й другарче. И тогава се сети.
Нехемия щеше да ходи на бала.
В началото не се замисли какво означава това, но после започна да крачи напред-назад. Ако Нехемия стоеше зад убийствата на шампиони и имаше някакво изчадие на разположение, можеше да отмъсти жестоко за смъртта на ейлвийските бунтовници. Нямаше да има по-сладко възмездие от това чудовището й да разкъса благородниците на Адарлан навръх Юледа, когато щяха да празнуват замаяни и безгрижни.
Разбира се, това бе нелогично, даде си сметка Селена. Но. ако Нехемия все пак пуснеше някакво гнусно същество на бала? Е,
Селена нямаше да я е яд, ако Калтейн или Перингтън загинеха по ужасяващ начин, но Дориан също щеше да бъде там. Както и Каол. Върна се в спалнята си, кършейки пръсти. Не можеше да предупреди Каол — ако грешеше, това щеше да съсипе не само приятелството й с Нехемия, но и опитите на принцесата за дипломация. Не можеше обаче да не прави нищо.