Не биваше да мисли по този начин, но бе виждала и преди приятели да вършат ужасни неща, затова й бе най-лесно да очаква най-лошото от хората. От личен опит знаеше колко далеч може да стигне някой, за да си отмъсти. Може би Нехемия нямаше да опита нищо. Може би Селена бе глупава и параноична. Но ако нещо се случеше тази нощ...
Селена отвори вратите на съблекалнята си и огледа блестящите рокли. Каол щеше да побеснее, ако научеше за намеренията й да проникне на бала, но тя щеше да оцелее дори ако я хвърлеше в тъмницата за известно време.
А мисълта, че той може да загине, я караше да рискува всичко.
— Дори на Юледа ли не се усмихваш? — попита тя Каол, докато вървяха към стъкления храм в центъра на източната градина.
— Ако имах червени зъби, изобщо нямаше да се усмихвам — каза той. — Радвай се, че въобще те поглеждам.
Тя му се озъби, но след това видя няколко благородници със слугите си и затвори уста.
— Изненадан съм, че не се оплакваш повече — додаде Каол.
— За какво да се оплаквам?
Защо Каол никога не се шегуваше с нея като Дориан? Може би не я считаше за привлекателна. От тази възможност я заболя повече, отколкото бе очаквала.
— За това, че няма да ходиш на бала довечера. — Той я погледна с крайчеца на окото си. Не знаеше какво е замислила. Филипа й обеща да си мълчи и да не задава въпроси, когато Селена й поиска рокля и подходяща маска.
— Явно още ми нямате вяра. — Искаше да прозвучи игриво, но не успя да прогони напълно обидата от тона си. Не можеше да си губи времето с някой, който не се интересуваше от нея, освен като участник в едно абсурдно съревнование
Каол изсумтя, макар че на лицето му се появи лека усмивка. Престолонаследникът поне не я караше да се чувства глупаво. Каол само я дразнеше. макар да си имаше и хубави страни. Нямаше идея кога е спряла да го презира.
Но знаеше, че няма да е доволен, ако тя цъфне на бала довечера. С маска или без, Каол щеше да разбере коя е. Оставаше й само да се надява, че няма да я накаже твърде строго.
37.
Седнала на пейка в задната част на просторния храм, Селена държеше устата си толкова плътно затворена, че я болеше. Зъбите й все още бяха червени, но не й трябваше и някой друг да го разбира.
Храмът бе красив и изработен изцяло от стъкло. Варовикът, покриващ пода, бе останал от някогашния каменен храм, който кралят на Адарлан бе разрушил, за да го замени със стъклената постройка. Две колони от около сто дървени пейки се простираха под стъкления свод, който пропускаше толкова много светлина, че денем нямаше нужда от свещи. Натрупалият се по прозрачния покрив сняг създаваше игра на светлосенки. Стените също бяха от стъкло, а прозорците над олтара изглеждаха сякаш висят във въздуха.
Тя надникна към седящите пред нея. Дориан и кралицата стояха на първия ред, а зад тях имаше цяла редица стражи. Херцогът и Калтейн се намираха от другата страна на пътеката, а зад тях бяха Нехемия и още неколцина хора, които тя не познаваше. Не забеляза нито Нокс, нито някой друг от останалите шампиони, включително и Каин. Невероятно бе, че я бяха завели тук, но не я пускаха на бала.
— Сядай долу — изръмжа Каол и я дръпна за зелената рокля. Тя направи физиономия и седна върху покритата с възглавнички пейка. Няколко души я загледаха. Носеха толкова странни рокли и жакети, че тя се замисли дали балът не е преместен за обяд.
Върховната жрица отиде на каменната платформа и вдигна ръце над главата си. Ръкавите на ефирната й тъмносиня рокля се спускаха около нея, а бялата й коса падаше по раменете й. Над веждите й бе татуирана звезда с осем лъча в отговарящ на роклята й синкав цвят, а острите лъчи стигаха до косата.
— Добре дошли. Нека благословията на Богинята бъде с вас.
Гласът й отекна в залата така, че дори хората на най-задния ред я чуха.
Селена сподави прозявката си. Тя уважаваше боговете, за всеки случай, ако съществуваха — и когато й бе изгодно се молеше за помощта им. Религиозните церемонии обаче бяха... брутално скучни. Бяха минали години, откакто бе присъствала на подобна служба. Когато върховната жрица сведе ръце и се загледа в тълпата, асасинът се размърда неспокойно.
Щяха да последват обичайните молитви, после юледните молитви, след това проповед, последвана от песни, и накрая процесията на боговете.
— Вече нервничиш — каза тихо Каол.
— Колко е часът? — попита тя и той я ощипа.