— Днес — заговори жрицата — е денят, в който отбелязваме края и началото на големия цикъл. Денят, в който Великата богиня даде живот на своя първороден син, Лумас, Повелителя на боговете. С неговото рождение в Ерилея настъпи любовта, а хаосът, надигнал се от Портите на Уирда, бе прогонен отвъд.
Клепачите й натежаха. Бе се събудила толкова рано — и бе спала съвсем малко след срещата си с Нехемия.
Неспособна да се удържи, Селена заспа.
— Ставай — изръмжа Каол в ухото й. — Веднага.
Тя се изправи стресната, а светът бе ярък и неясен. Няколко нисши благородници се разсмяха. Тя погледна извинително към Каол и се извърна към олтара. Върховната жрица бе приключила с проповедта си, юледните песни бяха свършили. Селена трябваше да изтрае само процесията на боговете и после щеше да е свободна.
— Дълго ли спах? — прошепна тя, но той не отговори. — Дълго ли спах? — повтори и забеляза, че той се изчервява. — И ти си заспал, нали?
— Докато лигите ти не потекоха по рамото ми.
— Какъв праведник си само — подразни го тя, а той я изрита.
— Дръж се възпитано.
Хор от жрици слезе от платформата. Селена се прозя, но кимна с останалите богомолци, докато хорът ги благославяше. Разнесе се музиката на орган и всички се загледаха в процесията на боговете.
Звук от стъпки изпълни храма и паството се изправи. Всяко от децата с превръзка на очите бе на не повече от десет години и макар да изглеждаха нелепо облечени като богове, имаше и нещо очарователно в тях. Всяка година избираха девет деца. Ако някое от тях спре пред теб, ти получаваш благословията на бог и малкия подарък, който детето носи като символ на милостта му.
Фарнор, богът на войната, спря на първия ред до Дориан, но след това отиде надясно и даде миниатюрен сребърен меч на херцог Перингтън. До тук без изненади.
Накичен с бляскави криле, Лумас, богът на любовта, мина покрай нея. Тя скръсти ръце.
Каква глупава традиция.
Деанна, богинята дева на лова, приближи. Селена се размърда неспокойно и съжали, че не е помолила Каол да й даде място навътре. За неин ужас момиченцето спря пред нея и свали превръзката от очите си.
Бе хубаво дете — с руса коса на къдрици и кафяви очи със зелен оттенък. Момичето се усмихна на асасина и докосна челото й. Селена започна да се поти и усети как стотици очи я наблюдават.
— Нека Деанна, богиня на лова и защитничка на младите, те благослови тази година. Давам ти тази златна стрела като символ на силата и добротата й.
Каол я побутна и Селена взе стрелата.
— Светли празници — каза момиченцето, Селена му благодари. Взе стрелата и то се отдалечи.
Не можеше да я използва, разбира се. Но бе направена от чисто злато.
„Ще й взема добра цена."
Селена сви рамене и подаде стрелата на Каол.
— Предполагам, че не ми е разрешено да я задържа — каза тя и седна.
Но той я постави обратно в скута й.
— Не бих искал да разгневя боговете.
Тя го погледна за миг. Не изглеждаше ли различен? Нещо в лицето му се бе променило.
Селена го мушна с лакът и се усмихна широко.
38.
Пред очите на Селена блестяха пудра, четка, гребени, перли и диаманти. Докато Филипа нагласяше последния кичур от косата й, покриваше очите и носа й с маска и полагаше тиара на челото й, Селена не можа да не се почувства поне малко като принцеса.
Филипа коленичи, за да излъска кристала върху сребърните пантофи на Селена.
— Ако не те познавах по-добре, щях да кажа, че си хубава като фея. Направо вълш... — Филипа се спря, преди да изговори думата, която кралят на Адарлан на практика бе забранил. — Почти не те разпознавам!
— Добре — отвърна Селена. Това щеше да е първият й бал, в който не се кани да убие някого.
Наистина, основно щеше да се погрижи Нехемия да не се нарани. Но все пак. балът си беше бал. Ако имаше късмет, можеше и да потанцува малко.
— Сигурна ли си, че това е добра идея? — попита Филипа тихо и се изправи. — Капитан Уестфол няма да бъде доволен.
Селена погледна остро слугинята.
— Казах ти да не задаваш въпроси.
— Поне не му казвай, че аз съм те наконтила, когато те довлече обратно тук — изсумтя Филипа.
Селена сподави раздразнението си и погледна в огледалото, докато Филипа продължаваше да се суети около нея. Заразглежда отражението си и се зачуди дали зрението й е наред.
— Това е най-красивата рокля, която съм носила — призна тя и очите й светнаха.
Не бе чисто бяла, а по скоро сивкава, с широки поли и корсаж, обсипани с хиляди миниатюрни кристали, които напомниха на Селена за море. Копринените рози върху корсажа можеха да минат за творба на майстор художник. Хермелинова кожа опасваше яката и елегантните й ръкави. Малки диамантени капки се спускаха от ушите й, а косата й с вплетени в нея перли, бе накъдрена и усукана около главата й. Сивата копринена маска бе плътно прилепнала по лицето й. Не бе направена по някакъв специален модел, но деликатните кристални и перлени спирали бяха изработени от сръчна ръка.