— В този си вид можеш да спечелиш ръката на крал — рече Филипа,
— или пък. на престолонаследник.
— Къде в Ерилея намери тази рокля? — промърмори замаяна Селена.
— Не питай — засмя се старицата.
Селена се ухили.
— Права си.
Запита се защо чувства сърцето си прекалено голямо за тялото и защо краката не я държат. Трябваше да помни къде и за какво отива.
Часовникът удари девет часа и Филипа погледна към коридора, като така даде на Селена възможността да прибере саморъчно
изработения си нож в корсажа, без да бъде забелязана.
— И как точно смяташ да влезеш на бала? Не мисля, че стражите ще те пуснат да напуснеш покоите.
Селена погледна лукаво към Филипа.
— И двете ще се престорим, че сме поканени от престолонаследника. И точно в този момент ти ще направиш сценка, че закъснявам, така че те да не възразят.
Филипа се зачерви, но Селена я хвана за ръката.
— Обещавам ти, че ако ме хванат — каза тя, — ще се закълна, че съм те заблудила и не си знаела нищо.
— А ще те хванат ли?
— Не — усмихна се надменно Селена. — Просто ми омръзна да стоя тук, докато те си устройват тържества.
Което не беше лъжа.
— Боговете да са ми на помощ — промърмори Филипа и си пое дълбоко въздух. — Върви! — извика внезапно и започна да бута Селена към вратата на коридора. — Върви, че ще закъснееш! — Бе прекалено шумна, за да е напълно убедителна, но... Филипа отвори вратата на коридора. — Престолонаследникът ще се разгневи, ако закъснееш!
Селена застана на прага и кимна към петимата стражи, които стояха навън, след което отново погледна към Филипа.
— Благодаря — каза Селена.
— Стига си се туткала! — развика се слугинята и едва не я събори, като я избута в коридора и затръшна вратата.
Селена се обърна към стражите.
— Изглеждаш страхотно — каза свенливо един от тях на име Рее.
— На бала ли отиваш? — ухили се друг.
— Запази един танц и за мен! — обади се трети.
Никой не я пита какво ще прави там.
Селена се усмихна и пое подадената от Рее ръка. Опита се да не се разсмее, когато той изпъчи гърди. Когато обаче приближиха Голямата зала и чуха шума от тържеството, тя се почувства все едно ято пчели пърхат в стомаха й. Не можеше да забрави защо бе дошла тук. Бе играла тази роля и преди, но това приключваше с убийството на непознат, а не с изправянето срещу приятел. Червено-златните врати се появиха пред тях и тя видя венците и свещите в голямата зала. Щеше да е по-лесно, ако се бе промъкнала през странична врата, за да остане незабелязана, но не бе имала време да изследва тайните тунели и да открие нов път за излизане от покоите си. А и не можеше да се появи на бала от нищото, без да предизвика подозрения.
Рее се спря и се поклони.
— Тук трябва да Ви оставя — каза той с цялата сериозност на която бе способен, макар да не спираше да гледа към балната зала в края на стълбите. — Желая Ви хубава вечер госпожице Сардотиен.
— Благодаря ти, Рее. — Тя сподави порива да повърне и да се скрие обратно в покоите си. Вместо това грациозно кимна и отвърна на пожеланието му. Просто трябваше да слезе по стълбите и да убеди Каол да не я пъди незабавно. Така щеше да държи Нехемия под око.
Имаше чувството, че обувките й ще се разпаднат. Без да обръща внимание на стражите пред вратите, направи няколко крачки назад, вдигна краката си и изпита силата на токовете. Когато се убеди, че дори скок във въздуха няма да ги счупи, приближи края на стълбите. Скрит в корсажа й, саморъчно изработеният нож я убоде. Тя започна да се моли на Богинята, на останалите богове, на Уирда и на всеки, който бди над съдбата й, да не се наложи да го използва.
След което изпъна рамене и влезе в залата.
Какво търсеше тя тук?
Дориан почти изтърва питието си, когато видя Селена Сардотиен на стълбите. Позна я въпреки маската. Може и да си имаше недостатъци, но никога не правеше нещо половинчато. Бе надминала себе си с тази рокля. Но какво търсеше тук?
Не можеше да каже дали не сънува, докато първо няколко, а после още много глави се обърнаха към нея. Веселбата продължаваше, но тези, които не танцуваха, замлъкнаха, когато загадъчното маскирано момиче вдигна полите си и прекоси едно, а после и още едно стъпало. Роклята й бе като от звезди, свалени от небето, а върху сивата й маска блестяха кристали.