— Коя е тази? — попита млад придворен зад него.
Тя не гледаше към никого, докато слизаше по стълбите, но дори кралицата на Адарлан се изправи, за да види закъснялата, а Нехемия също стана от трона до нея.
Селена трябваше да е полудяла!
„Говори с нея. Хвани я за ръката."
Краката му обаче бяха натежали и Дориан не можа да направи нищо друго, освен да я зяпа. Кожата му се изпоти под малката черна маска. Не знаеше защо, но щом я зърна, се почувства като мъж. Тя го караше да мечтае и в мечтите си той не бе разглезен малък принц, а истински крал.
Когато тя слезе от стълбите, Дориан направи крачка напред.
Но някой ги изпревари и той стисна зъби достатъчно силно, че да го заболят, когато тя се усмихна и се поклони пред Каол. Капитанът на стражата, който дори не си бе направил труда да си сложи маска, й подаде ръка. Селена гледаше само към Каол със светналите си очи и дългите й бели пръсти се кръстосаха с неговите. Тълпата започна да мърмори, когато Каол я отведе от стълбите и двамата изчезнаха в тълпата.
Разговорът им определено нямаше да е приятен. Бе по-добре да остане настрана от това.
— Моля ви — каза друг придворен, — не ми казвайте, че Каол вече е женен.
— Капитан Уестфол? — отвърна първият. — Но защо такава красавица би се взела със страж?
Той си спомни до кого стои и погледна все още ококорения към стълбите Дориан.
— Коя е тя, Ваше Височество? Познавате ли я?
— Не — отвърна Дориан, — не я познавам.
Валсът бе толкова шумен, че тя не можеше да долови собствените си мисли, докато Каол я дърпаше към една сенчеста ниша. Не бе изненадана, че той не носи маска. Това сигурно му се струваше глупаво.
Освен това яростта, изписана на лицето му, оставаше неприкрита.
— Та значи — изсъска той и я стисна за китката — искаш ли да ми кажеш как ти е хрумнало, че това ще е добра идея?
Тя се опита да издърпа ръката си, но той не я пусна. От другия край на залата Нехемия я поглеждаше от време на време, докато разговаряше с кралицата на Адарлан.
Нервна ли бе, или просто изненадана от това, че я вижда?
— Успокой се — изсъска тя на капитана на стражата. — Просто исках да се позабавлявам!
— Да се позабавляваш? И идеята ти за това е като нахълташ на кралския бал?
Спорът нямаше да помогне. Тя можеше да прецени, че гневът му идва главно от унижението му, че се е измъкнала от покоите. Затова го погледна жално.
— Бях самотна.
— И не можеш да издържиш самичка дори една вечер? — задави се той.
Тя измъкна ръката си от хватката му.
— Пуснали сте Нокс тук, а той е крадец! Как може да пускате него при всички бижута наоколо, а мен — не? Как мога да бъда кралски шампион, щом ми нямате доверие?
В интерес на истината, отговорът на този въпрос наистина я интересуваше живо.
Каол се хвана за главата и тежко въздъхна. Тя се опита да не се усмихва. Бе спечелила.
— Една крачка накриво и...
— Приеми го като твоя юледен подарък за мен.
Каол я погледна изпитателно, но раменете му увиснаха.
— Само те моля да не ме караш да съжалявам после.
Тя го потупа по бузата и мина покрай него.
— Знаех си, че има причина да те харесвам.
Той не каза нищо, но я последва в тълпата. Бе ходила на балове с маски и преди, но въпреки това имаше нещо изнервящо да не вижда лицата на хората около нея. Повечето от гостите, включително и Дориан, имаха маски в най-различни размери, форми и цветове. Някои бяха със семпъл дизайн, други — по-сложни, а имаше и такива във формата на животински лица. Нехемия продължаваше да си седи до кралицата, а лицето й бе скрито от златно-тюркоазена маска с лотосов мотив. Двете изглеждаха потънали в учтив разговор, а стражите на Нехемия стояха до подиума. Вече бяха отегчени.
Каол остана до нея, а тя намери празно място в тълпата и спря. От стратегическа гледна точка това бе добра позиция. Можеше да държи под око всичко — подиума, стълбите, дансинга.
Дориан танцуваше с дребна брюнетка с огромни гърди и правеше и невъзможното, за да не спира погледа си върху тях. Нима не бе забелязал пристигането на Селена? Дори Перингтън бе видял как Каол я замъква в ъгъла. За щастие, капитанът бързо я бе преместил, преди да й се наложи да общува с херцога.
Тя срещна погледа на Нокс. Крадецът флиртуваше с млада жена с маска на гълъбица и вдигна чашата си към Селена, преди да се обърне обратно към момичето. Той носеше синя маска, която скриваше само очите му.
— Не се забавлявай прекалено — предупреди я Каол и скръсти ръце. Селена скри раздразнението си, също скръсти ръце и започна своето бдение.