— С кого бих могла да танцувам, Ваше Височество?
Дориан бе тревожно хубав в туниката си. Някой би казал, че тя си отива с роклята й.
— Изглеждаш блестящо — каза той. — Ти също, Каол.
Намигна на приятеля си, а след това погледът му се срещна с този на Селена и кръвта й кипна.
— Е? Трябва ли да ти изнеса лекция колко е глупаво да се промъкваш на бала, или просто да те поканя да танцуваш с мен?
— Това не е добра идея — отвърна Каол.
— Защо? — попитаха те едновременно. Дориан я приближи. Макар да се срамуваше от ужасните неща, които бе мислила за Нехемия, това, че Дориан и Каол са в безопасност, я успокояваше.
— Понеже ще привлечете твърде много внимание, ето защо.
Селена завъртя очи и Каол я изгледа кръвнишки:
— Пак ли трябва да ти напомням коя си?
— Не. Правиш го всеки ден — отвърна тя и кафявите й очи помръкнаха. Какъв бе смисълът да се държи любезно с нея, ако веднага след това я обиждаше?
Дориан постави ръка на рамото й и се усмихна на Каол.
— Отпусни се, приятелю — каза той и ръката му се плъзна по гърба й, галейки откритата кожа. — Поне за една нощ. — Дориан извърна поглед от капитана. — Ще ти се отрази благотворно — подметна през рамо, но веселието бе изчезнало от тона му.
— Отивам да пийна едно — промърмори Каол и се отдалечи. Тя изпрати с поглед капитана. Щеше да е чудо, ако още я възприемаше като приятелка. Дориан продължа да я гали и тя го погледна. Сърцето й препусна в галоп и Каол изчезна от мислите й като скреж под утринното слънце. Почувства се зле, затова, че го забравя, но... но... Искаше Дориан и не можеше да го отрече. Искаше го.
— Изглеждаш великолепно — каза тихо принцът и я огледа така, че ушите й пламнаха. — Не мога да спра да те зяпам.
— Сериозно? Аз мислех, че не си ме забелязал.
— Каол ме изпревари, когато ти пристигна. А и трябваше да събера смелост, за да те заговоря. — Той се ухили. — Много си страшна с тази маска.
— А това, че има опашка от дами, които да танцуват с теб, не е оказало влияние?
— Сега съм тук, нали?
Сърцето й се сви и тя осъзна, че не се е надявала на този отговор. А какво всъщност очакваше от него?
Той протегна ръка и кимна:
— Да потанцуваме?
Нима имаше музика? Не бе обърнала внимание. Светът се бе разтопил на златистата светлина на свещите. Но краката й бяха тук, а също и ръката, и вратът и устата й. Тя се усмихна и го хвана за ръката.
Но без да изпуска от очи бала наоколо.
39.
Изгуби се. Изгуби се в света, за който винаги бе мечтал. Усещаше топлото й тяло под ръката си, а меките й пръсти се преплитаха с неговите. Завъртя я в ритъма на валса, като танцуваше с цялото умение, на което бе способен. Тя не сбърка нито веднъж, нито се развълнува от гневните женски лица, които ги наблюдаваха, докато продължаваха да танцуват без да се разделят.
Разбира се, от страна на принца бе много неучтиво да танцува само с една от дамите, но не можеше да се съсредоточи върху нищо, различно от нея и музиката, която ги носеше по нотите си.
— Много си издръжлив — каза тя. Кога бе продумала за последно? Може би преди десет минути, може би преди час. Маскираните лица около тях се сляха в едно.
— Някои родители бият децата си за наказание, моите обаче предпочитаха уроците по танци.
— Значи си бил много пакостлив. — Тя погледна към бала все едно търсеше някой или нещо друго.
— Тази вечер си щедра с комплиментите — завъртя я той и полите й проблеснаха на светлината на полилея.
— Юледа е — каза тя. — Всички са щедри на Юледа.
Можеше да се закълне, че в очите й проблясва болка, но тя изчезна преди да е сигурен в това, което е видял. Той я хвана през кръста, а краката му продължиха да се движат в ритъма на валса.
— А как е подаръкът ти?
— Скри се под кревата, а после отиде в трапезарията. Оставих го там.
— Заключила си кучето в трапезарията?
— В спалнята ли трябваше да го оставя, че да съсипе килимите? Или в игралната зала, където може да се задави с някоя пешка за шах?
— Може би трябваше да го върнеш в кучкарника, при другите кучета.
— На Юледа? Не мога да го върна на онова противно място на Юледа!
Внезапно му се прииска да я целуне — силно — по устата. Но това, което чувстваше, никога нямаше да стане истинско. Когато балът свършеше, тя отново щеше да е асасин, а той — принц.
Дориан преглътна. Тази вечер обаче...
Той я притисна до себе си и светът около него потъна в сенките.
Каол наблюдаваше намръщен как Дориан танцува с асасина. Капитанът и без това не искаше да танцува с нея и се зарадва, че не е събрал кураж да я покани, когато видя какъв цвят придоби лицето на Перингтън, щом забеляза двойката.