— А, добре — рече тя. — Ама внимавайте, че тия керемиди са прогнили.
Лицето на другоземеца имаше болезнено изражение на смайване, изглеждаше, че воюва глухо срещу първичните си пориви, за да не разпръсне привидението. Ремедиос красивата помисли, че той страда от ужас да не се строшат керемидите, и се изкъпа по-бързо, отколкото обикновено, та да не стои повече човекът в опасност. Докато се обливаше с вода от коритото, тя му каза, че било цяла беда, дето покривът се намирал в такова състояние, защото смятала, че настилката от прогнили под дъжда листа пълнела банята със скорпиони. Другоземецът сбърка онова бъбрене с начин за прикриване на доволство, тъй че когато тя взе да се сапунисва, отстъпи пред изкушението да направи крачка напред.
— Дайте да ви насапунисам — прошушна той.
— Благодаря ви за доброто намерение — рече тя, — ама и двете ръце ми стигат.
— Макар само гърба — примоли се другоземецът.
— Би било излишен труд — каза тя. — Къде се е чуло и видяло хората да си сапунисват гърба.
После, докато се бършеше, другоземецът й се примоли с пълни със сълзи очи да се омъжи за него. Отговори му откровено, че никога няма да се омъжи за такъв прост мъж, който губи почти цял час и даже ще остане без обед, само и само да види как се къпе една жена. Накрая, когато намъкна чувала, мъжът не можа да понесе потвърждението, че тя наистина не слага нищо отдолу, както всичко живо подозираше, и се почувствува завинаги жигосан с огненото желязо на оная тайна. Тогава махна още две керемиди, за да се изхлузи вътре в банята.
— Много е високо — предупреди го тя уплашена. — Ще се пребиете!
Прогнилите керемиди станаха на парчета сред гибелен грохот, а мъжът едва успя да нададе вик на ужас, строши черепа си и умря без предсмъртни мъки върху циментовия под. Другоземците, чули издрънчаването в трапезарията, побързаха да отнесат трупа и доловиха по неговата кожа задушаващия мирис на Ремедиос красивата. Беше така сраснат с тялото, че от пукнатините на черепа не бликаше кръв, а някакво кехлибарено масло, пропито с онова тайно благовоние, и тогава разбраха, че мирисът на Ремедиос красивата продължава да измъчва мъжете отвъд смъртта, чак до праха на техните кости. Обаче не свързаха оня ужасен случай с другите двама мъже, които бяха умрели заради Ремедиос красивата. Липсваше още една жертва, за да повярват другоземците и много от някогашните обитатели на Макондо в легендата, че Ремедиос Буендия не излъчва повей на любов, а смъртно течение. Това можа да се потвърди след месеци, едно следпладне, когато Ремедиос красивата отиде с група приятелки да разгледа новите насаждения. За хората от Макондо беше ново развлечение да обхождат влажните и безкрайни пътеки, обточени с банани, където мълчанието изглеждаше пренесено от другаде, все още неизползувано и затова толкова неподатливо да предава гласа. Понякога не се разбираше много добре казаното на половин метър разстояние, а въпреки това се оказваше напълно разбираемо в другия край на насажденията. За момичетата от Макондо онази модна игра беше повод за смехове и стряскания, за уплахи и подигравки, а вечер се говореше за разходката като за някакво сънно преживяване. Толкова голямо бе обаянието на онова мълчание, че Урсула нямаше сърце да лиши от развлечението Ремедиос красивата и й позволи да отиде един следобед, стига да си тури шапка и подходящ костюм. Откак групата приятелки влезе в насаждението, въздухът се просмука от смъртно благоухание. Мъжете, които работеха из рововете, се почувствуваха обзети от някаква странна омайност, заплашени от някаква невидима опасност, и мнозина рухнаха пред ужасното желание да плачат. Ремедиос красивата и нейните изплашени приятелки смогнаха да се укрият в близката къща, когато за малко не бяха нападнати от тълпа свирепи мъжкари. Малко по-късно бяха избавени от четиримата Аурелиановци, чиито пепелни кръстове внушаваха свещено уважение, сякаш бяха кастов белег, клеймо за неприкосновеност. Ремедиос красивата не разправи никому, че един от мъжете, възползувал се от блъсканицата, успя да налети върху корема й с ръка, която наподобяваше по-скоро орлови нокти, скопчващи се за ръба на пропаст. Тя се опълчи срещу нападателя в своего рода мигновено заслепение и видя неутешимите очи, които останаха отпечатани в сърцето й като жарава от съжаление. Същата вечер мъжът се похвали за своята дързост и се изфука с късмета си на Турската улица, няколко минути преди конски ритник да му строши гърдите и многолюдието от другоземци да го види, че бере душа насред улицата, задавен в кървави повръщания.
Предположението, че Ремедиос красивата притежава смъртна власт, тогава се поддържаше от четири неопровержими събития. Макар че на неколцина мъже с лека дума им правеше удоволствие да казват, че си струвало човек да си жертвува живота заради една любовна нощ с такава жена-смутителка, истината бе, че никой не направи усилия да го постигне. Навярно не само за да я надвият, но и да осуетят нейните опасности, би било достатъчно едно толкова първобитно и просто чувство като любовта, но единствено това не хрумна никому. Урсула вече не се погрижи за нея. Някога, когато все още не се отказваше от намерението да я спаси за света, тя се помъчи да я заинтересува с обикновените работи на къщата. „Мъжете искат повече, отколкото ти мислиш — казваше й загадъчно. — Трябва много да се готви, много да се мете, много да се страда заради дреболии, освен онова, което ти си мислиш.“ Всъщност тя мамеше сама себе си, като се мъчеше да я обучи за домашното щастие, защото бе убедена, че веднъж задоволена страстта, няма мъж на земята, способен да понесе и за ден една небрежност, която е отвъд всякакво разбиране. Раждането на последния Хосе-Аркадио и несломимата й воля да го възпита за папа я доотказаха от грижите й около правнучката. Изостави я на нейната участ, вярвайки, че рано или късно ще стане чудо и че на този свят, където има всичко, ще има и един мъж достатъчно ленив, за да мъкне и нея. Много по-рано Амаранта се бе отказала от всякакъв опит да я превърне в полезна жена. Още от забравените предиобеди в шивалнята, когато племенницата едва-едва проявяваше интерес да върти ръчката на шевната машина, тя стигна до простото заключение, че е глупава. „Ще трябва да те разиграем на томбола“ — казваше й, смаяна пред нейната непроницаемост за словото на мъжете. По-късно, когато Урсула се заинати Ремедиос красивата да се черкува с покрито лице, Амаранта помисли, че онова загадъчно средство ще се окаже толкова предизвикателно, че съвсем скоро ще има някой достатъчно озадачен мъж, за да потърси търпеливо слабото място на нейното сърце. Ала когато видя безумния начин, по който тя подцени един кандидат, по много причини пожелан от княз, отказа се от всякаква надежда. Фернанда дори не направи опит да я разбере. Когато зърна Ремедиос красивата облечена като царица на кървавия карнавал, помисли я за някакво изключително създание. Но когато я видя да се храни с ръце, неспособна да даде отговор, който да не е чудо на простотията, единственото, за което съжаляваше, бе, че семейните глупци имат толкова дълъг живот. Макар полковник Аурелиано Буендия да продължаваше да вярва и повтаря, че Ремедиос красивата в действителност била съществото с най-бистър ум, което изобщо е познавал, и че го показвала на всяка стъпка в учудващата си сръчност да се подиграва с всички, изоставиха я на божията воля. Ремедиос красивата остана да броди из пустинята на самотата, без кръст на гърба, съзрявайки в своите безкошмарни сънища, в нескончаемите си къпания, в храненията си без разписание, в дълбоките си продължителни мълчания без спомени, до един мартенски следобед, когато Фернанда рече да сгъне в градината чаршафите си от брабантско платно и поиска помощ от жените в къщата. Едва бяха започнали, когато Амаранта съгледа, че Ремедиос красивата е станала прозрачна от някаква силна бледост.