Джон Вердън
Стой далеч от Хароу Хил
Дейв Гърни: #7
На Наоми
Най-пагубният недостатък на човешката природа е склонността да поддържаш непоколебимо мнение, основано на недостатъчни доказателства.
Част първа
Възкръсналият труп
1
— Слушайте внимателно — каза Дейв Гърни. — Това е описание на убийство, дадено от очевидец.
Беше застанал на подиума в една лекционна зала на щатската полицейска академия, където водеше семинар, озаглавен „Оценка на свидетелските показания“. На ниската сцена зад него имаше прожекционен екран. Гърни държеше пред себе си документ от една страница. Няколко любопитни кадети се наведоха напред. Всички го гледаха внимателно.
— Показанията са били дадени на полицай от транспортната полиция на Ню Йорк от Мария Сантяго, двайсетгодишна стажант-учителка в Бронкс.
„Бях на северния перон на метростанцията на 138-а улица. Прибирах се от работа, значи е било около 16:00 часа. Нямаше много хора. Имаше един слаб мургав тийнейджър, който се държеше нахакано. Със смахнати дрехи, каквито носят днешните хлапаци. До него стояха четирима по-големи бели младежи. С вид на строителни работници. Започнаха да гледат момчето. Гледаха го лошо. Единият, едър тип с черно кожено яке и мръсни черни дънки, каза нещо за дрехите на момчето. Момчето му отговори. Не знам какво, но говореше с пуерторикански акцент като моя. Мъжът изведнъж извади пистолет от джоба на якето си и застреля момчето. Всички хукнаха да бягат, крещяха, изпаднаха в паника. После дойдоха полицаите.“
— Пълното изявление на госпожица Сантяго е по-дълго — каза Гърни, като вдигна очи от показанията на свидетелката, — но това са главните подробности. Някой иска ли да го прочета пак?
Една млада жена на първия ред вдигна ръка.
— Да, ако може.
Той пак прочете показанията.
— Някой иска ли да ги чуе за трети път?
Никой не се обади. Той вдигна втори доклад от подиума.
— Следващият пример също е от транспортния отдел на Нюйоркската полиция. И той описва убийство, извършено на перона. Показанията са снети от Джон Макинтайър, четирийсет и пет годишен собственик на бензиностанция.
„Беше пиков час, много оживено, на перона беше пълно с хора. Мразя метрото, но от време на време се налага да го ползвам. Мръсно е. Вони. Хората плюят на земята. Та, имаше един човек, който явно се прибираше от работа. Уморен, напрегнат. Стоеше, чакаше влака и не пречеше на никого. Имаше и групичка чернокожи младежи с вид на рапъри, които го гледаха. Най-долни отрепки. С пухени якета. Смешни маратонки с развързани връзки. Смешни шапки и нахлупени върху тях качулки на суитшъртите. Водачът на бандата беше хвърлил око на човека, който се прибираше от работа. Гледаше го лошо, личеше си, че си търси жертва. Размениха няколко думи. Изведнъж черният младеж извади пистолет, сборичкаха се и чернокожият получи куршум от собственото си оръжие. Падна на перона. Грозна гледка. Но сам си го изпроси. Наричат го карма, нали? Надрусан с някаква помия. От амфетамините тия копелета тотално изперкват.“
— Както и първите показания, тези също са съкратени до няколко съществени точки — каза Гърни. — Някой иска ли да ги чуе отново?
Същата кадетка каза, че иска, и Гърни пак прочете документа. След като приключи, огледа залата и попита дали някой иска да сподели какво мисли за току-що чутото.
Всички мълчаха. След малко някой от задния ред каза:
— Ами мисля, че нормален човек не трябва да стъпва в Ню Йорк.
Последваха още няколко подобни коментара.
Гърни изчака още малко.
— Някой знае ли защо избрах тези две показания?
Един русокос кадет с лице на честно момче от село:
— За да се радваме, че не работим в транспортната полиция?
Това бе посрещнато със силен смях.
Гърни продължи да чака.
Младата жена на първия ред наклони глава настрани и го погледна с подозрение.
— Защото тези две показания са от свидетели на едно и също убийство?
Гърни се усмихна. Неочакваният проблясък на интуиция от страна на някой студент винаги озаряваше деня му.
Той огледа лицата на младежите в стаята и видя недоверие, объркване, любопитство. Част от кадетите явно тренираха прословутия непроницаем поглед на кораво ченге. Изчака някой да възрази.
Първи се обади жилест младеж с малки очи и сърдито свита уста:
— И кой от двамата лъже?
— И двамата доброволно се подложиха на детектор на лъжата и експертът заключи, че и двамата казват истината.