Растенията наистина приличаха на растения от джунглата — едни бяха като лиани с листа, други — високи като дървета с дълги гладки ластари. Имаше крехки папрати и растения с възлести светло бежови корени, които стърчаха от почвата като кокалести колене.
— Прилича на тресавище или нещо подобно — каза Даян. — Тези неща баща ви е отгледал само за пет-шест седмици, така ли?
— Аха. Без никакво съмнение — отвърна Маргарет, загледана в огромните червени домати на гладкото жълто стъбло.
— О-о! Я пипни това! — каза Даян. Маргарет обърна поглед към приятелката си, която галеше с ръка големия плосък лист с формата на сълза.
— Даян, не трябва да пипаме…
— Знам, знам — каза Даян без да изпуска листа. — Но само го докосни.
Маргарет неохотно се подчини.
— Нямам усещане за листа — каза тя, а Даян се отмести, за да разгледа една огромна папрат. — Толкова е гладко. Като стъкло е.
Тримата стояха няколко минути под ярките бели лампи, оглеждаха растенията, докосваха дебелите стъбла и галеха гладките топли листа, изненадани от огромните плодове, които бяха родили някои растения.
— Много е горещо тук — оплака се Кейси. Той свали през глава тениската си и я хвърли на пода.
— Какво тяло! — опита се да го подразни Даян.
Той й се изплези. После сините му очи се разшириха и той като че ли замръзна от изненада.
— Ей!
— Кейси, какво има? — попита Маргарет и забърза към него.
— Това… — той сочеше високо растение, приличащо на дърво. — То диша.
Даян се разсмя.
Но Маргарет също го чу. Тя стисна голото рамо на Кейси и се заслуша. Да. Чуваше дишане и звукът сякаш идваше от високото дърво с много листа.
— Какво ви става? — запита ги Даян, като видя озадаченото изражение на лицата им.
— Кейси е прав — каза тихо Маргарет, заслушана в равномерния ритмичен звук. — Можеш да чуеш дишането му.
Даян извъртя очи.
— Може да е настинало. Може да се е задавило с някой ластар — тя се разсмя на собствената си шега, но двамата й приятели не се засмяха. Тя се приближи. — Не го чувам.
И тримата се заслушаха. Тишина.
— Престана… — каза Маргарет.
— Престанете — скара им се Даян. — Няма да ме изплашите!
— Ама, наистина — възрази Маргарет.
— Ей, я погледнете това! — Кейси се беше доближил до нещо друго. Стоеше пред висок стъклен шкаф, поставен срещу растенията. Малко приличаше на телефонна будка с един рафт на височината на раменете им и с хиляди жички отзад и отстрани.
Маргарет проследи с поглед жиците, които отиваха към подобна стъклена будка на около метър разстояние. Между двете будки имаше нещо като електрически генератор, който изглежда беше свързан и с двете.
— Какво ли може да е това? — попита Даян и бързо се приближи до Кейси.
— Не пипайте нищо — предупреди ги Маргарет, хвърли последен поглед на дишащото растение и се доближи до тях.
Но Кейси се беше протегнал към стъклената врата на будката.
— Само искам да видя дали това ще се отвори — каза той.
Натисна стъклото и се облещи.
Цялото му тяло се разтресе и започна да вибрира. Главата му се мяташе лудо на всички страни. Очите му се извъртяха навътре.
— О, помощ! — само успя да извика той, докато тялото му трептеше и се тресеше все по-силно и по-бързо. — Помогнете ми! Не мога да спра!
4
— Помогнете ми!
Цялото тяло на Кейси се тресеше, сякаш през него минаваше електрически ток. Главата му се мяташе, очите му гледаха с див, замъглен поглед.
— Моля ви!
Маргарет и Даян стояха втрещени, със зяпнали от ужас уста. Първа се съвзе Маргарет. Тя се хвърли към Кейси и посегна да го изтегли от стъклото.
— Маргарет, недей! — изпищя Даян. — Не го докосвай!
— Но ние трябва да направим нещо! — извика Маргарет.
На момичетата им трябваше известно време, за да осъзнаят, че Кейси е престанал да се тресе. И че се смее.
— Кейси? — запита Маргарет, втренчена в него, а ужасът, изписан на лицето й, отстъпи място на почудата.
Той се беше облегнал на стъклото, тялото му беше спокойно, устата му — разтегната в широка закачлива усмивка.
— Вързахте се! — обяви той и започна да се смее все по-силно и по-силно, като ги сочеше и повтаряше едно и също през победоносния си смях — Вързахте се! Вързахте се!
— Не е смешно! — изкрещя Маргарет.
— Ти преструваше ли се?! Не мога да повярвам! — извика Даян с пребледняло лице и трепереща долна устна.
Двете момичета скочиха върху Кейси и го събориха на пода. Маргарет седна върху него, а Даян натискаше раменете му надолу.
— Вързахте се! Вързахте се! — повтаряше той, като спираше единствено когато Маргарет гъделичкаше корема му толкова силно, че не можеше да говори.