Джефри Дивър
Стоманена целувка
(книга 12 за "Линкълн Райм")
На Уил и Тина Андерсън и момчетата…
Врагът е пред портата. Трябва да се преборим с нашето разточителство, нашата глупост и нашата престъпност.
Вторник
I. Удар с тъп предмет
1.
Понякога ти провървява.
Амелия Сакс караше червения си като артериална кръв „Форд Торино“ по търговската отсечка на Хенри Стрийт в Бруклин, без да обръща голямо внимание на пешеходците и уличното движение, когато съзря заподозрения.
Какви бяха шансовете?
Помогна ѝ фактът, че Неизвестният заподозрян 40 имаше необикновена външност. Висок и доста слаб, той се открояваше в тълпата. И все пак само това не е достатъчно, за да те забележат в човешкото множество. В нощта преди две седмици, когато той беше пребил до смърт жертвата си обаче, свидетел бе съобщил, че убиецът е бил със спортно сако на карета и бейзболна шапка на „Брейвс“. Сакс беше направила необходимото, макар и без надежда — бе разпространила информацията до полицейските участъци и се беше придвижила към други аспекти на разследването… и към други разследвания. Детективите от Криминалния отдел имаха много работа.
Преди час обаче патрулиращ полицай от Осемдесет и четвърти участък, който правел обиколката си близо до Бруклин Хайтс Променад, беше забелязал подозрителен човек и се бе обадил на Сакс — водещата разследването. Убийството беше станало късно през нощта на запустял строителен обект и извършителят очевидно не знаеше, че има свидетел, затова сигурно се чувстваше в безопасност, защото беше облякъл същите дрехи. Патрулният полицай го беше изгубил в тълпата, но въпреки това Сакс бързо се отправи към мястото и повика подкрепления, макар че този район на града беше голям и населен с десетки хиляди подобно облечени хора. Тя иронично си помисли, че вероятността да открие господин Четиридесет там, на практика не съществува.
Но по дяволите, той беше там и вървеше с големи крачки. Висок, кльощав, със зелено сако, бейзболна шапка и всичко останало, въпреки че в гръб Сакс не можеше да види името на отбора, изписано на шапката.
Тя спря на автобусна лента, хвърли полицейската табелка на таблото и слезе от колата, като в последния момент видя някакъв велосипедист самоубиец, който се размина на сантиметри от сблъсък с вратата на ториното. Той се обърна, но не за да обвини, а да огледа по-добре високата червенокоса бивша манекенка, със съсредоточен поглед и оръжие на хълбока над черните джинси.
Амелия тръгна по тротоара, следвайки убиеца. Дългурестият мъж се движеше с широки крачки. Краката му бяха дълги, но тънки. Сакс забеляза, че той носи маратонки, и си помисли, че те са много по-удобни за бягане по мокрия от априлските дъждове бетон от нейните ботуши с кожени подметки. Донякъде ѝ се искаше той да е по-предпазлив и да погледне през рамо, за да може да види лицето му. Чертите му все още бяха неизвестни. Мъжът обаче крачеше със странната си походка, отпуснал ръце до тялото си и преметнал раница през наведеното си рамо.
Сакс се запита дали оръжието на убийството е вътре — чукът със заоблен край, предназначен за приглаждане на метални ръбове и занитване. Извършителят беше използвал тази страна на чука за убийството, не разцепа за вадене на гвоздеи в другия край. Заключението какво беше разбило черепа на Тод Уилямс беше дошло от базата данни, която Линкълн Райм беше създал за Нюйоркската полиция и Института по съдебна медицина, озаглавена „Въздействие на различни оръжия върху човешкото тяло. Трета част: Травма, нанесена с тъп предмет“. Базата данни беше на Райм, но Амелия беше принудена да извърши анализите сама. Без него.
Тя сякаш почувства удар в стомаха при тази мисъл и бързо я прогони от съзнанието си.
Отново си представи раните на жертвата. Онова, което бе преживял двайсет и девет годишният жител на Манхатън, беше ужасно — пребит до смърт и обран, докато се беше приближавал към нощен клуб с метафоричното име „40 градуса север“. Сакс беше научила, че това е географската ширина на Ийст Вилидж, където се намираше клубът.
Сега Неизвестният заподозрян 40, кръстен на името на нощния клуб, пресичаше улицата на светофара. Какво странно телосложение. Той беше висок повече от метър и осемдесет, но въпреки това сигурно не тежеше повече от шейсет и четири — шейсет и осем килограма.
Амелия разбра накъде се е отправил и предупреди диспечера да каже на подкрепленията, че заподозреният влиза в пететажен търговски център на Хенри Стрийт, и се вмъкна вътре след него.