— Туристи в Театралния квартал! Автобуси от други градове и напитки в антракти.
— Точно така. Той или живее, или работи на Таймс Скуеър. Или пък харесва театъра… или планира друго нападение.
— Какво е попадението?
— Веднага щом Арчър и аз се досетихме…
— Арчър?
— Джулиет. Стажантката.
— Аха. — Жената в инвалидната количка с красивите очи и божествените нокти. Споменаването на фамилното ѝ име бе объркало Сакс.
Движението по магистралата оредя и тя пак настъпи газта.
— Веднага щом се досетихме, че става въпрос за Театралния квартал, се обадих на ЦКН.
В Центъра за комуникации и наблюдение на Нюйоркската полиция, който се намираше в подобно на пещера помещение без прозорци в Главното управление, десетки полицаи наблюдаваха монитори, захранвани от двеста хиляди камери, разположени на различни места в града. Имаше твърде много екрани, на които да следят някой заподозрян из целия град, и алгоритмите не помагаха, когато нямаш лицево разпознаване, а само „висок и слаб и вероятно носи бейзболна шапка и раница“.
Райм обаче обясни, че с уликите, сочещи към сравнително малък район, където има много камери, един полицай се съсредоточил върху Таймс Скуеър и преди десетина минути забелязал мъж, отговарящ на профила на Неизвестния заподозрян 40.
— Къде точно?
— На Бродуей и Четиридесет и втора улица. Отивал на север. Изпуснали го в магазин на Четиридесет и пета улица, на запад. Може да е излязъл през задния изход. На запад от Бродуей има много по-малко камери. Още не са го засекли.
Сакс рязко смени лентите и изпревари цистерна с бензин. В кръвта ѝ бушуваше адреналин.
— Мел се обади в Мидтаун Норт — продължи Райм. — Шест души отиват към кръстовището. Както и тактически отряд. — Линкълн не можеше да изпраща полицаи по задачи, но Мел Купър беше детектив и имаше пълномощието да го прави, въпреки че специалността му беше криминалистиката. — И Пуласки отива с екип към Дванайсета и Четиридесет и четвърта улица.
Полицейският екип щеше да огледа на запад със Сакс, а Рон Пуласки и хората му щяха да се отправят на изток.
— Съдейки по уликите, имаш ли някаква друга идея накъде по-точно може да е тръгнал?
Райм не отговори. Разговаряше с някого. Вероятно с Купър.
Не. Сакс чу женски глас. Джулиет Арчър.
След това настъпи мълчание.
— Райм?
— Какво?
— Попитах дали в уликите има нещо, което сочи къде е той или къде отива?
— Не можахме да определим откъде са някои неща. Счупените стъкла, силиконът. Хартиените кърпи. Може да са откъде ли не. Хумусът е от Куинс или пренесен оттам. Има и изкуствен тор, и хербициди, но на Бродуей няма тучни пасища. Нямам нищо против да разсъждавам, но не искам да гадая. Не, на този етап ще трябва да се задоволим само с издирването му по улиците.
— Продължавай да търсиш — каза Амелия. — Ще ти се обадя, когато отида на мястото.
Сакс прекъсна разговора, преди Линкълн да успее да отговори, зави, излезе от магистралата и се отправи на запад.
Кръстовища. Проклети кръстовища.
Настъпваше ту съединителя, ту спирачката и присвиваше очи срещу проблясващата синя лампа на таблото.
Натискаше клаксона с едната си ръка, сменяше скоростите с другата и после хващаше волана с двете.
Вдясно — чисто. Вляво — чисто. Карай! По-бързо!
Тя повтори процедурата пет-шест пъти и само два пъти лудешкото движение в Манхатън я принуди да качи колата на тротоара, въпреки че три пъти беше на сантиметри да откачи бронята на автомобил, изпречил се на пътя ѝ.
Шейсет и пет километра в час не беше състезателна скорост за Амелия Сакс, макар да изглеждаше така, докато тя си проправяше път през централен Манхатън.
Интересно, помисли си Сакс, когато стигна до чиста отсечка. Неизвестният заподозрян 40 се подвизаваше в района на баща ѝ. Херман Сакс бе патрулирал по улиците около Таймс Скуеър години наред, съсредоточавайки се главно върху Дюс, Четиридесет и втора улица, много преди тя да се превърне в днешния тематичен парк „Дисни“. На Амелия ѝ липсваха дните на кината на открито, където може да отидеш с колата си, както вероятно биха липсвали и на баща ѝ.
Мобилният ѝ телефон избръмча.
Тя отговори на обаждането.
— Сакс.
— Амелия, обажда се Боби Килоу, патрулен полицай. Капитан Райм ми даде номера ти. Във връзка с твоя заподозрян.