Навсякъде имаше продукти.
Отвличаха вниманието им.
Сакс не забеляза нищо, но един полицай ѝ каза, че преди десетина минути е видял мъж, отговарящ на описанието на заподозрения, да стои в края на тротоара и да гледа таблета си. Между Седмо и Осмо авеню. Не правел нищо друго. Свидетелят — собственикът на магазин за сувенири в Театралния квартал — го забелязал само заради необикновената му външност.
— Имаш ли представа накъде е тръгнал?
— Не, детектив — отговори полицаят.
Сакс се огледа отчаяно наоколо.
— Може би това е зона на прицел. Да се съберем там.
След няколко минути те се събраха на мястото, където беше забелязан заподозреният, и продължиха да търсят. Никой друг не го беше видял. Затова тръгнаха на запад. Бавно. Оглеждаха ресторанти, магазини, автомобили, камиони, театри. Нищо.
Рон Пуласки се обади от западния край на Четиридесет и шеста улица и докладва, че не са забелязали нищо. Той и хората му продължавали на изток. Сега двата издирващи екипа бяха на около осемстотин метра един от друг.
Докато се приближаваха към Осмо авеню, Сакс видя театър и срещу него — голям строеж. Вятърът донесе до нея дразнещ звук — бръмчене на мощна електрическа машина. Лека-полека шумът стана много силен, пронизителен писък, който раздразни слуха ѝ. Стори ѝ се, че звукът идва от строежа на небостъргача. Десетки работници заваряваха и зачукваха стоманеното скеле. Но не, звукът се чуваше от две големи отворени врати. Задкулисното пространство на театър, работилница, където дърводелец режеше дъски, за да сглоби декор за пиеса. Слава богу, работникът носеше шумозаглушители на ушите — такива, каквито си слагаше Амелия, когато стреляше на стрелбището. Оглушителният вой на циркуляр може да увреди незащитените тъпанчета на ушите. Когато дърводелецът спре да реже, Сакс или някой друг от издирващия екип щеше да отиде да го попита дали е виждал заподозрения.
Преди това обаче тя и полицаите с нея минаха през пролуката в двуметровата ограда от шперплат около строителния обект. Сградата щеше да бъде висока тридесет или четиридесет етажа. По-голямата част от стоманените конструкции и подовете бяха готови, но имаше само няколко стени. На земята бяха струпани тежки строителни съоръжения и станции за инструменти и материали. Сакс навлезе по-навътре и попита един кльощав работник с незапалена цигара в устата къде може да намери управителя или бригадира. Той отмина, без да каже нищо.
Минута по-късно към нея се приближи едър мъж с каска на главата. Беше очевидно недоволен.
— Здравейте — каза Амелия на работника с вид на началник и му показа полицейската си значка.
Вместо да ѝ отговори, той се намръщи и се обърна към друг, по-млад работник, не онзи, който го беше довел.
— Ти ли ги повика? Още не съм казал да ги викаш.
— Никого не съм викал, шефе.
— Кой ги повика? — изкрещя шефът, огледа работниците наблизо и почеса големия си корем, увит в силно опъната карирана риза. От пролуките между копчетата стърчаха косми.
Сакс стигна до логичното заключение.
— Някой е щял да се обади на полицията?
— Да, но… — отвърна той, оглеждайки се наоколо за изкупителна жертва.
Помощникът му кимна към шефа и каза на Сакс:
— Иги, той е Иги. Искаше да се увери, че има причина, че не е фалшива тревога. Фирмата не иска ченгета, извинете, полицаи на строежа. Изглежда зле.
— Какъв мислите, че е проблемът? Защо някой е щял да се обади на полицията?
Мислите на Иги се върнаха при тях.
— Влизане без разрешение. Стори ни се, че някой се промъкна вътре. Не сме сигурни. Искахме да проверим, преди да се обадим. Щяхме да се обадим, но първо искахме да проверим. Не искахме да губим времето на никого.
— Висок и слаб ли беше? С тъмно яке и джинси? Бейзболна шапка?
— Не знам. Познавате ли го? Защо?
— Можете ли да разберете дали е забелязан такъв човек?
— Да, предполагам.
— Предполагате, че е бил той или че ще разберете?
— Аха.
Сакс се втренчи в него.
— Този човек е издирван във връзка с убийство, Иги. Можете ли… — Амелия нетърпеливо вдигна длан.
— Хей, Клай! — извика Иги.
Към тях се приближи друг работник, който криеше цигара зад гърба си. Тази беше запалена.
— Да?
— Онзи задник, когото си видял да се мотае наоколо?
Сакс повтори описанието.
— Същият. — Той глуповато стрелна очи към шефа си. — Не се обадих, Иги. Ти не искаше никой да се обажда и аз не се обадих.
Мамка му. Амелия извади предавателя от колана си и повика своя екип и този на Пуласки незабавно да дойдат на строежа.