— Имате ли представа накъде отиде? — попита тя.
— Може да е горе — отвърна Клай. — Беше близо до западния асансьор. — Той посочи извисяващата се към небето стоманена конструкция на сградата.
— Има ли хора, които го търсят? — попита Сакс. Не виждаше други работници.
— Ние правим железните конструкции — каза бригадирът, което вероятно означаваше, че очевидно има други работници.
— Повикайте ги и проверете дали са го видели.
Иги заповяда на заместника си да го направи. Човекът се залови със задачата и започна да се обажда по уоки-токито си.
— Откъде другаде може да излезе от обекта? — попита Амелия. Стените бяха от два метра и половина шперплат с бодлива тел отгоре.
Иги потърка каската си, сякаш се почесваше по главата.
— Има изходи на Четиридесет и седма улица. Или тук, но на този, главния, вероятно биха го забелязали. А никой не го е видял, иначе щяха да ми кажат.
Сакс изпрати двама полицаи на изхода на Четиридесет и седма улица.
— Кажете на хората си да не използват асансьорите — каза тя на шефа Иги.
— Те не могат да слязат…
— Заподозреният може да ги е повредил.
Той отвори широко очи от почуда.
— Господи! Наистина ли?
Адютантът на Иги приключи с разговора и каза:
— Може би е бил там горе, на един от по-ниските етажи. Висок мъж. Никой не е сигурен дали той не работи за някой подизпълнител или друго.
Това изглеждаше най-вероятната мишена. Кабините на асансьора бяха разнебитени и монтирани от външната страна на скелето. Нямаше да е трудно контролер „Дейта Уайз“ да изключи автоматичните спирачки. Работниците щяха да се стоварят на земята с бясна скорост.
— Спрете асансьорите — извика Иги. — Всичките. И кажете на момчетата горе да не ги използват, докато не ги проверим.
Добре. Това щеше да… Но после Сакс си помисли: „Почакай. Не. По дяволите, къде ми беше умът? Не, не, греша. Разбира се! Спомни си метода му на действие. Той няма да саботира строежа. Дошъл е тук да гледа мястото, което ще атакува. Нуждае се от небостъргача като наблюдателен пост. Също както не е бил в апартамента на Бенкоф, а на отсрещната страна на улицата, за да наблюдава жертвата. Също както беше в «Старбъкс», за да гледа ескалатора, когато капакът за поддръжка се отвори и погълна Грег Фромър“.
И така, какво искаше да види заподозреният от металното скеле тук?
И после Сакс осъзна, че е настъпила пълна тишина.
Пронизителното бръмчене на циркуляра в работилницата на театъра отсреща беше спряло. Амелия си обърна и бързо излезе през пролуката в оградата, която опасваше строежа. Тя видя, че дърводелецът хваща зловещото на вид острие с едната си ръка и държи гаечен ключ в другата. Циркулярът изглеждаше нов и модерен.
И със сигурност имаше вграден „Дейта Уайз 5000“.
Дърводелецът беше мишената! Неизвестният заподозрян чакаше човекът да изключи циркуляра, за да смени острието, и после, въпреки че работникът мислеше, че е в безопасност, машината щеше да заработи и да пререже ръката му или да запрати неприкрепения си въртящ се диск към корема или слабините му и може би чак на улицата да удари някой минувач.
Сакс хукна към отсрещната страна на улицата. Спираше колите с вдигната длан и изкрещя към отворените врати на театъра:
— Дръпни се от циркуляра! Махни се оттам! Машината ще се включи!
Човекът обаче не я чуваше заради шумозаглушителите на ушите си.
Амелия стигна до входа на работилницата.
— Спри!
Мъжът не реагира.
Циркулярът и жертвата на Неизвестния заподозрян 40 бяха на десетина метра от нея. И тогава Сакс забеляза, че кабелът на машината излиза от стената вдясно от нея, само на няколко крачки. Нямаше обаче контакт. Кабелът изчезваше в стената.
Нямаше време. Заподозреният, някъде високо в строежа, може би я беше видял и в момента хакваше контролера на циркуляра, за да включи острието и да среже ръката на нищо неподозиращия дърводелец. Вдясно от Сакс имаше работен тезгях, отрупан с инструменти, сред които голяма болторезачка. Дръжката беше дървена. Амелия не беше сигурна дали дървото е добър изолатор, когато става въпрос за 220 волта, които циркулярът несъмнено използваше, но нямаше друг избор.
Тя грабна болторезачката от тезгяха, захвана кабела между острите зъби, стисна дръжките и затвори очи, когато във въздуха около нея се разхвърчаха искри.
33.
Движа се колкото мога по-бързо по пълните с хора тротоари и се отдалечавам от театъра и онези, които искат да ме спрат, да ме тикнат в затвора и да ме отнемат от Алиша. Далеч от брат ми. От моите миниатюри.