Безочливи! Проклети Безочливи!
И Червенокоска, разбира се.
Най-лошата Безочлива от всички. Много съжалявам, че имах по-добро мнение за нея. Мразя я, мразя я. Сега я мразя.
Трябва да призная обаче, че не се изненадах много, когато я видях на строежа, докато стоях на третия етаж и оглеждах зоната на убийството — работилницата зад театъра.
И все пак как се беше досетила за нападението в театъра?
Разбира се, не беше гадала.
Полицаите в днешно време са умни. И имат модерна техника. ДНК, пръстови отпечатъци и така нататък. Може би са открили някоя следа, която съм оставил там, когато идвах преди това да подготвя днешното нападение. Или може би са ме забелязали. Може да се каже, че имам отличителен вид. Маркуч. Бастун.
По дяволите.
Сега вървя на запад. С наведена глава и прегърбени рамене, за да намаля малко ръста си.
Питам се дали да запазя маскировката си. Откраднах каска и работно яке „Кархарт“ от строежа, преди да се кача на третия етаж, за да се заловя за работа. Не знам дали някой видя Върнън, заварчика, но мисля, че е по-добре скоро да захвърля маскировката. Може би в тоалетните в метрото. Не, на метростанциите има камери. Полицията сигурно ги следи усърдно. Ще отида в „Мейсис“, където има тоалетна, и ще напъхам дрехите в кофа за боклук.
Ново яке. И шапка, разбира се. Може би мека шапка. Хипстърски вид. Късо подстриганата ми руса коса е доста отличителна.
Ще се върна в Стаята с играчките колкото мога по-бързо. В утробата. При стрелкащите се насам-натам пъстроцветни рибки. Нуждая се от спокойствие и утеха. Ще накарам Алиша да дойде. Кажа ли ѝ да дойде, тя ще го направи.
Аз съм, Върнън?
Хвърлям поглед назад. Никой не ме следи. Аз…
Ох!
Болка отстрани в тялото ми. Сблъскал съм се с някого. Отначало изпитвам паника, защото мисля, че е ченге и ще извади белезници и ще ме арестува. Но не. Хубав мъж с атлетично телосложение, облечен в делови костюм. Излиза от „Старбъкс“ и говори в слушалката с микрофон в ухото си.
— Господи, мършав скапаняк! Внимавай къде вървиш — ядосано възкликва той.
Втренчвам се в лицето му, което е зачервено от гняв. Мога да го определя единствено като „вбесен“.
Красив е. Малък нос, хубави вежди, солидно телосложение. Държи пред себе си безценната си чаша кафе от „Старбъкс“ не като за наздравица, а като пистолет, с който се готви да стреля.
— Ако беше разлял кафето върху мен, щеше да ти струва скъпо, смахнато зомби. Ризата ми струва повече, отколкото ти печелиш за един месец. Адвокат съм. — Той отминава и продължава да говори по телефона. — Извинявай, скъпа. Някакъв кльощав кретен, сигурно болен от СПИН, мисли, че тротоарът е негов. Прибирам се. Ще бъда у дома след двайсетина минути.
Сърцето ми блъска в гърдите, както прави винаги след среща с Безочлив. Той развали деня ми, развали седмицата ми.
Иде ми да изкрещя, да се разплача.
Не си правя труда с тоалетната в „Мейсис“. Събличам якето „Кархарт“ и махам каската. Хвърлям ги в контейнер за боклук. Както и памучните ръкавици с телесен цвят. Отново си слагам шапката на „Сейнт Луис“. Не, избери друга, казвам си. Ровя в раницата си и изваждам черна „Найки“. Слагам си нея.
Иде ми да изкрещя, да се разплача.
Лека-полека обаче тези чувства преминават, както обикновено става, и се заменят с друго желание.
Да причиня болка. Да нараня жестоко някого.
Искрите не бяха чак толкова внушителни. Пет-шестсантиметров оранжев пламък, придружен от скромен облак пушек. Ако беше сцена от филм, режисьорът сигурно щеше да поиска да се преиграе и да повика пиротехник по специални ефекти да умножи десет пъти каскадата.
Превключвателят обаче изгоря и работилницата, ако не и целият театър, потъна в мрак. Сакс не пострада и не получи нито едно изгаряне от искрата.
Тя показа полицейската си значка и направи знак на дърводелеца, който се беше обърнал и я гледаше стъписано. Местоположението на Неизвестния заподозрян 40 все още не беше установено. Човекът свали шумозаглушителите от главата си и започна да задава въпроси. Амелия вдигна пръст, за да му покаже да почака, и внимателно огледа работилницата. Напомни си, че беше стигнала до заключението, че театърът вероятно, но не непременно, е целта на нападението, затова инструктира другите полицаи да се разделят на екипи и да продължат да претърсват улицата и строежа, където знаеха, че е бил заподозреният.