Няколко минути по-късно телефонът ѝ избръмча. Обаждаше се Килоу, нейният кръглолик, добродушен приятел.
— Амелия, на строежа съм. Помощник-бригадирът намери няколко работници, които са видели нашето момче. Бил е тук, на третия етаж. В южната страна. Видели са го да излиза.
Третият етаж, южната страна. Идеална видимост към дърводелеца и циркуляра.
— Ясно. Накъде е тръгнал?
— Почакай. — Килоу се обади след минута. — Четиридесет и седма улица. Носи кафяво яке „Кархарт“ и каска. Продължаваме да търсим.
— Прието. Дръж ме в течение…
— Видели са го — прекъсна я гласът на Рон Пуласки. — Някой го е забелязал на Четиридесет и осма и Девета улица. Вървял на север. Преследваме го. Няма друго.
— Не го изпускайте, Рон. Той сигурно е захвърлил якето „Кархарт“ и каската. Търсете висок, много слаб мъж. Раницата ще е на гърба му. Той носи там чука или други оръжия и онова, с което манипулира „Дейта Уайз“. Телефон или таблет.
— Разбрах, Амелия. Добре.
По дяволите. Бяха толкова близо. Сакс изскърца със зъби и показалецът на лявата ѝ ръка започна да човърка кожичката около палеца ѝ. Почувства болка и си каза да престане. Не спря. Проклети нерви.
Дърводелецът слезе долу. Светлините в театъра блеснаха. Амелия научи, че името му е Джо Хеди. Тя го попита дали е видял някого, който отговаря на описанието на заподозрения, в театъра или около него.
Той се замисли.
— Не, детектив. За какво става дума?
— Има убиец, който използва уреди, за да убива хора. Той саботира ескалатор…
— Онази история по новините? — попита Хеди.
— Да. И готварска печка. Предизвика изтичане на газ и после я запали.
— Да, чух за това. О, боже!
— Намерил е начин да хаква интелигентни контролери и да манипулира продукти. Бил е на строежа отсреща и ви е наблюдавал. Мисля, че се е готвел да включи циркуляра, докато сте държали острието.
Хеди затвори очи.
— Машината да се включи, докато ръката ми е върху острието? Господи! Това са две хиляди оборота в минута. Реже дървото като масло. Щях да загубя ръката си. Вероятно кръвта ми щеше да изтече. Това е дяволски откачено.
— Така е — съгласи се Сакс. Докато си водеше записки, телефонът ѝ отново иззвъня. Беше Пуласки. — Извинете, трябва да отговоря на обаждането — каза тя на Хеди.
Той кимна и отиде в кухненското пространство на работилницата, извади пакет нескафе на плота и сложи голяма чаша вода в микровълновата фурна. Ръцете му трепереха, докато изпълняваше тези елементарни задачи. Сакс не можеше да го обвини.
— Изпуснахме го, Амелия — докладва Пуласки. — Разширихме търсенето до Петдесет и втора улица и надолу до Трийсет и четвърта. Не го видяхме.
Тя въздъхна.
— Продължавай да ме информираш.
— Разбира се, Амелия.
Сакс затвори и Хеди се обърна към нея.
— Но защо аз? Нещо свързано с профсъюза ли е? Бях много години в профсъюза на автомобилните работници в Детройт и тук пак членувам в профсъюза, но вече никой не ги закача.
— Не е лично — отговори Сакс. — Извършителят е нещо като битов терорист. Наранява хора, които притежават или използват луксозни модерни продукти, за да предаде посланието си. Твърди, че те разчитат твърде много на тях и харчат прекадено много пари. Това е посланието му. А защо тук? Кой знае? Може би заради страстта към забавленията на Таймс Скуеър. — Тя се усмихна леко. — А може би заради цените на билетите на Бродуей.
— Смахната работа. — Хеди погледна таймера на микровълновата фурна и после пак се обърна към Сакс. — И още нещо.
— Да?
Дърводелецът погледна циркуляра.
— Казахте, че той хаква контролери.
— Точно така.
— Циркулярът има само бутон за включване и изключване. Не може да се задвижва дистанционно.
— Но може да качва данни за диагностика, нали?
— Не. Има чип, който запаметява настройките на последните извършени задачи. Това е всичко.
Микровълновата фурна звънна. Хеди тръгна към нея и посегна да я отвори.
Сакс се намръщи.
Не!
Докато той отваряше фурната, Амелия се хвърли към него и го блъсна силно. Двамата паднаха на бетонния под на работилницата в мига, в който керамичната чаша във фурната експлодира и разпръсна стотици парчета сред облак от гореща пара.
34.
— Добре ли си? — попита Фреди Каръдърс.
Ник се върна на дивана, след като му отвори да влезе. Днес Фреди особено много приличаше на крастава жаба.
По телевизията даваха „Съдия Джуди“.
— Не мислиш, че гледам това, нали? — каза Ник. — Но обичам шоу програмите. И „Дискавъри Чанъл“. Когато влязох в затвора, имаше петдесет канала, а сега са седемстотин.