— Но само десетина са хубави. И Ес Пи Ен и Ейч Би Оу. Само тях гледам. И сериалът „Теория за Големия взрив“. Смешен е.
Ник поклати глава.
— Не го знам.
— Не отговори на въпроса ми.
— Какво?
— Добре ли си?
— Има и хубави, и лоши дни. И всичко помежду. Днешният ден не е толкова скапан като други.
— От това би станала хубава книга за самопомощ. „Житейски наръчник за не толкова скапани дни“.
Ник се разсмя и заряза темата. Не обясни, че най-скапаните дни са онези, когато не може да прогони мисълта, че животът го е прецакал и че нищо от случилото се не е било по негова вина. Не беше честно. Често говореше за това на психотерапевта в затвора. Доктор Шарана.
„Животът е несправедлив.“
„Да, може и да е такъв. Но да поговорим за това как може да се справиш.“
— Ти не си бил в затвора — каза той на Фреди. — Затворът те пренастройва, сякаш имаш часовник в стомаха или в мозъка си и циферблатът се сменя и животът спира. И когато излезеш, настъпва хаос. Уличното движение, хората. — Ник кимна към телевизора. — Телевизионните програми. Всичките тези канали. Всичко. Може да ти дойде в повече. Като смес, твърде богата на въглерод.
Това обаче го накара да млъкне, защото се замисли за Амелия Сакс, която беше експерт по настройването на карбуратори и можеше да накара и най-опърничавия да прави каквото тя иска.
— Четох една книга, когато бях малък — рече Фреди.
— Книга?
— Да. „Странник в странна страна“. Един извънземен идва на Земята. Не е завоевател и не избива хората с лъчево оръжие. Историята не беше такава. Извънземният можеше да променя усещането си за време. Отиваш на зъболекар, ускоряваш нещата и посещението преминава за секунди. Правиш ли любов, забавяш времето. — Фреди се засмя. — Бих могъл да използвам това. Е, понякога.
— Пишеше го в книгата?
— Не, нито за зъболекаря, нито за секса. Романът е класически. Научна фантастика, но класическа.
— Странник…
— … в странна страна.
Ник хареса идеята.
— Да, така е. Всичко препуска с бясна скорост, след като излязох от затвора. Дори малко ме плаши. Там вътре прочетох много неща, но тази книга не съм я чувал. Ще я прочета. Искаш ли бира?
Фреди оглеждаше стаята. Ник я поддържаше подредена като килията си. Чиста. Излъскана. Прибрана. И почти толкова оскъдно обзаведена като килията. Смяташе да наеме кола и да отиде до „Икеа“. Мечтаеше да пазарува там. Фреди погледна часовника си.
— Трябва да тръгнем след малко, но добре, една бира. — Изглежда му олекна, че приключиха със сериозния разговор.
Ник донесе две бутилки „Будвайзер“, отвори ги, седна и подаде едната на приятеля си.
— В пандиза имаше ли алкохол? — попита Фреди.
— Можеше да се намери къркане. Скъпо, но адски гадно. Вероятно отрова.
— Къркане ли го наричат?
Въпросът, изглежда, му се стори забавен.
— Да, там, където бях. Повечето затворници взимаха оксикодон или перкоцет. Лесно ги внасяха. Или си ги купуваха от някой надзирател.
— Стой настрана и от двете.
— Да. Веднъж се сбих за някаква тъпотия. Много ме болеше. Счупиха ми пръст. Лекарят в медицинския център ми каза, че може да ми даде няколко хапчета, но аз отказах. Мисля, че искаше пари.
Съдия Джуди опяваше за нещо. Ник изключи телевизора.
— Е, кой е човекът, който може да ми помогне? — попита той.
— Казва се Стан Вон. Не го познавам добре, но ми гарантираха за него.
— Вон. Какъв е, германец ли? — Ник отново се сети за Амелия.
— Не знам. Може би евреин. Пак може да е германец. Не знам.
— Къде ще се срещнем с него?
— В Бей Ридж.
— Знае ли кои са Дж. и Нанси?
— Не съм сигурен, но той каза, че онова, което знае, ще те насочи в правилната посока.
— Не е пуснат под гаранция, нали?
— Не. Проверих.
— Иначе не трябва да се срещам с него.
— Чист е — увери го Фреди.
— И никакви оръжия.
— Казах му. Абсолютно.
Ник помнеше живота си в затвора и живота си като патрулен полицай.
— Какво ще иска в замяна?
— Вечеря.
— Това някаква парола ли е?
Фреди повдигна рамене.
— Ядене.
— И това е всичко? — учуди се Ник. — Аз си мислех, че ще поиска поне петстотин кинта.
— Не. Правил съм услуги на шефа му. Затова няма да му даваш пари. Някои хора искат само вечеря, когато правят нещо за теб. Има и нещо друго. Знам ли. Нещо интимно. — Ник го стрелна с поглед и Фреди се ухили. — Не, не такава интимност. Искам да кажа, че по-скоро върши добро дело. — Той изпи последните глътки от бирата си. — Или пък, кой знае, може просто да е гладен.